№ 1944

[населено място], 24.06.2025 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. Анна Ненова

Т. К.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 1152 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на „Бумитспед“ ООД срещу решение № 1268 от 05.03.2025г. по в. гр. д. № 13770/2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20097286 от 13.07.2023г. по гр. д. № 64281/2019г. на Софийски районен съд за частично уважаване на предявените от „М. К. ЕООД срещу касатора искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 88, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 82 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По делото, съгласно подадената на 06.11.2019г. от „М. К. ЕООД искова молба, са били претендирани 10 649. 09 лева, подлежащо на връщане възнаграждение след развалянето на сключен между страните на 27.11.2018г. договор за ремонтиране на товарен автомобил Volvo FH42 ТЗ с ДК [рег. номер на МПС] . Съгласно изложеното в исковата молба автомобилът е бил ремонтиран от „Бумитспед“ ООД в периода 27.11.2018г. – 18.01.2019г., но работите са били некачествено изпълнени - не е било поставено смазочно масло в лагера на мотовилката. Отделно от това е било искано присъждането и на 18 669. 23 лева, обезщетение за претърпени загуби от закупуване на допълнителни материали и плащане на услуги (основно след 18.01.2019г., когато автомобилът е бил върнат), за което са били издадени множество фактури. Претендирана е била и законна лихва за забава от датата на исковата молба (06.11.2019г.) до окончателното плащане на сумите.

Съгласно уточнение на исковете, направено от ищеца „М. К. ЕООД с молба от 26.05.2020г., сумата от 10 649. 09 лева е била формирана от сумите от 8 068. 49 лева и 2 580. 60 лева. Първата сума е била платено на ответника „Бумитспед“ ООД възнаграждение за изпълнените работи, съгласно издадени фактури № 9340/27.12.2018г. и № 9380/15.01.2019г., а втората – цена на закупени от трето дружество („Н. А. ООД) материали по фактури № 524051 от 04.01.2019г. и № 525011 от 10.01.2019г., които материали са били предадени на ответника, за да бъдат вложени по време на ремонта, но този ремонт не е бил извършен надлежно.

Първоинстанционният съд е уважил исковете частично, квалифицирайки първият (за сумата от 8 068. 49 лева) по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, а другите два иска, съответно за сумите от 2 580. 60 лева и 18 669. 23 лева – като предявени на основание чл. 88, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 82 от ЗЗД.

С въззивното решение решението на Софийски районен съд в обжалваната от „Бумитспед“ ООД уважителна част е било потвърдено, като втората група искове са били определени като един иск, с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 82 от ЗЗД. За въззивното решение в тази част е указано, че подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва и излага доводи за неправилност на въззивното решение изцяло. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.

Насрещната страна „М. К. ЕООД отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, че касационната жалба е неоснователна, но и недопустима. Касае се за спор по търговско дело, а цената на исковете е под 20 000 лева.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима. Тя е подадена от надлежна страна, но срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол.

Въззивното решение е постановено по търговско дело с цена на всеки от исковете до 20 000 лева и по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, в редакцията на разпоредбата към датата на постановяване на решението, то е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

Характерът на делото като търговско е с оглед на неговия предмет – права, породени или отнасящи се до търговска сделка по чл. 286, ал. 1 от ТЗ (сделка, сключена между търговци и свързана с упражняваното от тях занятие). По делото това е договорът от 27.11.2018г. за ремонтиране на товарен автомобил Volvo FH42 ТЗ, във връзка с който, с оглед развалянето му, е претендирано връщане на платено възнаграждение, обезщетение за вложени материали при ремонта и обезщетение за възстановяване на автомобила след ремонта - съответно 8 068. 49 лева, 2 580. 60 лева и 18 669. 23 лева. Относим е предметът на делото - субективното право, заявено или отричано с всеки от предявените искове, и неговата парична оценка (чл. 68 от ГПК).

Ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касае всички оценяеми искове, независимо от правното основание, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго. Прагът на обжалваемост не зависи от евентуален порок на обжалваното въззивно решение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение се преценяват само по отношение на касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването.

За редовността и допустимостта на касационната жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на въззивния съд по чл. 285 и чл. 286 от ГПК, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата, направено от другата страна.

В случая по допустимостта на касационната жалба насрещната страна изрично възразява, а изводът на въззивния, че при еднаквата дадена правна квалификация на два от исковете (чл. 88, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 82 от ЗЗД) се касае за един воден иск, не се споделя от настоящия съдебен състав. Относими са различните изложени обстоятелства и петитум по всеки от исковете, а не еднаквата им правна квалификация.

При изложеното касационната жалба на „Бумитспед“ ООД като недопустима подлежи на връщане по реда на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Образуваното касационно производство следва да бъде прекратено.

С отговора на касационната жалба „М. К. ЕООД е поискало присъждане на сторените в касационното производство разноски. Установяват се разноски от 2 000 лева за платено адвокатско възнаграждение на Еднолично адвокатско дружество „Марушкина“ по съставена фактура № 343 от 14.05.2025г. и платежно нареждане от 28.05.2025г. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени в цялост (чл. 78, ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК).

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА касационната жалба на „Бумитспед“ ООД срещу решение № 1268 от 05.03.2025г. по в. гр. д. № 13770/2023г. на Софийски градски съд и ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 1152/2025г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав.

ОСЪЖДА „Бумитспед“ ООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на „М. К. ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [община], област Кюстендил, сумата от 2 000 лева (две хиляди лева) разноски в касационното производство на основание чл. 78, ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК.

Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните на основание чл. 286, ал. 2 от ГПК.

Председател:

Членове:1.