Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Велико Т. против решение № 43 от 24.02.2015 г., постановено по адм. дело № 305/2014 г. по описа на Административен съд – В. Т, с което е отменена заповед рег. № яз-899/ 28.03.2014 г. на същия административен орган, с която на Л. В. М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания и след установяване на допуснато от М. тежко нарушение на служебната дисциплина. Моли решението да бъде отменено, включително частта за разноските и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на М. против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на Административен съд – В. Т да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение на Административен съд – В. Т е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства.

Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на наказание е издадена от компетентния орган. Съгласно чл. 228, т. 3 във връзка с чл. 186, ал.1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР отм. ) директорът на ОД на МВР - Велико Т. е компетентен да прекрати служебното правоотношение с държавните служители от кат. Е.

Аргументирани и в съответствие със...