Производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 59б, ал. 2 от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) /ЗЗО/.

Образувано е по касационна жалба от управителя на "Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р М. А. М. - В." Е. чрез процесуален представител адвокат против решение № 1164/22.05.2015 г. на Администратнивен съд В. по адм. дело № 877/2015 г. С него се отхвърля жалбата на [фирма] В. представлявано от Г. К. против заповед № РД-09-244/26.02.2015 г. на директора на Р. В..

Поддържат се доводи зе неправилност на решението с искане за отмяната му, като от съдържанието на жалбата се извеждат като пороци, съставляващи касационни основания необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 209, т. 3 АПК. Представя се и доказателство - лицензия от 16.03.2015 г.

Ответникът, директоратъ на Р. В., чрез процесуален представител взема сатновище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в писмен вид.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните ъсображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед. Възраженията са идентични с доводите в касационната жалба. Свеждат се до незаконосъобразност на акта по съображения, че по силата на чл. 23, ал. 3 от ЗЛЗ в специализираните болници могат да се откриват структури и по специалности с преобладаваща хирургична, терапевтична, клинико диагностична или друга насоченост и по анестезиология и интензивно лечение и поради това няма пречка да се сключи договор за изпълнение на клинични пътеки, които не са в съответствие с основната медицинска специалност на леченото заведение. Също, че лишаването на лечебното заведение от договор за изпълнение на болнична помощ по исканите КП които са общи хирургични такива представлява поставянето му в неравностойно положение спрямо останалите лечебни заведения със същото ниво на коомпетентност.

Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че със заявление от 30.01.2015 г. подадено до Р. В. е зявено от дружеството жалбоподател желание за сключване надоговор за оказване на болнична помощ по КП № 35, КП №36, КП №164, КП № 167, КП № 168, КП № 183 и КП № 297. Установено е от разрешението за осъществяване на лечебна дейност от 23.05.2012 г. издадено от министъра на здравеопазването, че е разрешено на жалбоподателя да осъществява дейностите "диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в извънболнична помощ, "диагностика и консултации поискани от лекар по дентална медицина от други лечебни заведения, диспансеризация, клинични изпитванияна лекарства и медицинска апаратура, съгласно действащото в страната законодателство и учебна и научна дейност, като дейностите следва да се извършват по медицински специалности "медицинска онкология акушерство и гинекология, клинична лаборатирия, лъчелечение, образна диагностика, обща и клинична патология, хирургия, анестезиология и интензивно лечение, гастроентерелогия, урология, клинична мхематология, кожни и венерически болести и ушно гърлени болести. Също така, че лечебната дейност се осъществява в клиники или отделения. При така издаденото разрешение съдът е приел, че жалбоподателят може да извършва лечебна дейност свързана с онкозаболявания като заявеното желание да осъществява и отказаните с обжалваната заповед на директора на Р. В. не е съответно на издаденото разрешение. Тези допълнителни дейности следва да се свързани с основната дейност - чл. 23, ал. 2 ЗЛЗ което следва и от структурата на болничиното заведение. Съдът е отговорил в мотивите си на всички доводи и съображения в жалбата като е постановил решение с което я е отхвърлил. Решението е правилно.

Не са налице касационни основаниа за отмяната му. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и е приложил правилно материалния закон. Отказаните с оспорената заповед лечебна дейност по спорните клинични пътеки правилно е прието, че не влизат в предмета на дейността на лечебното заведение която е онколечение. Повтарянето на същите доводи в касационната жалба не задължава съда да се произнесе повторно по тях а проверката следва да бъде извършена в предмета на касационното производство по чл. 218 АПК, а при непосочване на пороците на решението за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон съдът следи и служебно. В настоящето производството съдът е установел от фактическа страна предметните предели на спора и са изведени обосновани и изводи по приложението на материалните норми относими към него.

Представеното доказателство с жалбата е неотносимо към спора който се разглежда въз основа на фактите при издаване на акта, но не и при такива факти осъществени след издаването му. Поради това представеното като доказателство лицензия издадена след издаване на заповедта не може да бъде взета предвид като доказваща касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. От друга страна настоящата инстанция преценява прилагането на материалния закон само и въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение и е недопустимо ново фактическо установяване във връзка със законосъобразността на обжалвания административен акт с доказателства непредставени пред административния съд.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300/триста/ лева за настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1164/22.05.2015 г. на Администратнивен съд В. по адм. дело № 877/2015 г.

ОСЪЖДА СБАЛОЗ д-р М. А. М.-В. "Е. [населено място] да заплати в полоза на Р. В. разноски в размер на 300/триста/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Особено мнение: