Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], - в несъстоятелност, представлявана от Л. П. И. и Р. И. А., заедно осъществяващи правомощията на синдик, против решение № 1909 от 23.03.2015 г., постановено по адм. дело № 12558/2014 г. по описа на Административен съд София – град. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт. Касаторът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - С. при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваноторешение.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на [фирма], подадена чрез нейните квестори, срещу акт за прихващане или възстановяване (А.) №1403414/22.08.2014 г., потвърден с решение № 2006/11.11.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С., с който на основание чл. 92, ал.1 ЗДДС за проверявания период 01.07.2014 г. - 31.07.2014 г. по реда на ЗДДС е извършено прихващане от ДДС за възстановяване в размер на 6079,82 лева, със задълженията по чл.38, ал.13 ЗДДФЛ за доходи от лихви по депозитните сметки за м. 05.2014 г.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената процедура и в съответствие с материалния закон. По спорния по делото въпрос е обосновал извод, че ЗДДС е специален спрямо ЗКИ (ЗАКОН ЗЗД КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ) (ЗКИ), поради което следва да се приложи за данъка за...