Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, [населено място], против решение № 89 от 25.04.2016 г. по адм. д. № 101 по описа за 2015 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отменено издаденото от касатора решение РД - 12 - 10 от 11.03.2015 г. и преписката е върната за ново произнасяне по заявление вх. №ПП-51-11842-3 / 26.02.2014 г. в частта за размера на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 40, ал. 5 и 9 от НПОС (Наредба за пенсиите и осигурителния стаж), относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът Д. С. П. от [населено място] е оспорил касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Кюстендилския административен съд е решение № РД - 12 - 10 от 11.03.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), [населено място] и потвърденото с него разпореждане № 6407155340 от 17.04.2014 г., издадено от длъжностното лице по пенсионно осигуряване по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, в частта, с която на Д. С. П. от [населено място] е отказано изменение на размера на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на представените нови документи за осигурителен доход.

С постановеното решение Кюстендилският административен съд е уважил жалбата, след като е приел, че при липсващи и непредадени разплащателни ведомости осигурителният доход следва да бъде определен въз основа на данните в представените от лицето фишове за получени заплати, които представляват "други автентични документи" по смисъла на чл. 40, ал. 5 и чл. 40, ал. 9 от НПОС. В мотивите на решението са цитирани влезли в сила съдебни решения, постановени по аналогични спорове. Решението е обосновано и правилно.

Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на чл. 40, ал. 5 и 9 от НПОС се преценяват като неоснователни.

Съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, действаща към датата на издаване на оспорения акт, осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец.

От фактическа страна е установено, че през периода от 28.05.1986 г. до 31.12.1999 г. лицето е работило като шофьор на тежкотоварни автомобили марки "Краз" и "Белаз" в [фирма]. Изплащателните ведомости на възнагражденията не са запазени и предадени за съхранение в архивохранилището на НОИ. Не са запазени и други разходооправдателни документи, което е пречка за издаване на документ по утвърден образец съгласно чл. 40, ал. 3 от НПОС.

С чл. 40, ал. 5 от НПОС е предвидена възможност в случаите, когато документите по ал. 3 липсват, удостоверенията за осигурителен стаж и трудово възнаграждение по изключение да се издават и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. За периодите, които предхождат създаването на информационната система на НОИ, разпоредбата на алинея 9 предвижда документите за осигурителен стаж и доход да се издават въз основа на съхраняваните разплащателни ведомости и други документи, а когато тези документи липсват - и въз основа на други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения.

Представените от лицето фишове за получени трудови възнаграждения съдържат всички реквизити на разходния платежен документ. Фишовете съдържат подробна информация за името на работника, изпълняваната длъжност, управлявания автомобил, изплатените обезщетения, направените удръжки, вкл. за ДОО, и др. Размерите на възнагражденията са в съответствие с размерите на договорените основни месечни трудови възнаграждения, удостоверени от работодателя [фирма] в представената трудовата книжка. Фишовете представляват автентични документи, които могат да служат като доказателство за осигурителен доход и трудово възнаграждение. С издаденото разпореждане и потвърдилото го решение пенсионните органи неправилно са приели, че няма данни за трудовото възнаграждение и са определили осигурителния доход въз основа на данните за минималната работна заплата за страната през спорния период.

Решението на първоинстанционния административен съд, с което оспореният акт е отменен и преписката е върната на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за тази инстанция в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 89 от 25.04.2016 г., постановено по адм. дело № 101 по описа за 2015 г. на Административен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, [населено място], да заплати на Д. С. П. от [населено място] разноски за тази инстанция в размер на 150 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.