Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. П. В. (като наследник на В. А. В.) против решение № 61/25.01.2016 г., постановено по адм. д. № 2104/2015 г. по описа на Административен съд-Бургас (АС - Бургас).

Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдяното касационно основание и искането са изложени в касационната жалба и допълнителна молба. Не претендира заплащане на разноски.

Ответникът полицейски орган – старши полица в група ООР при [номер] Районно управление – Бургас К. М. М., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение № 61/25.01.2016 г., постановено по адм. д. № 2104/2015 г. по описа на АС - Бургас е отхвърлена жалбата на В. А. В., подадена лично и със съгласието на неговата майка и законен представител Д. В., против Заповед рег. № 431 зз-497/11.10.2015 г. за полицейско задържане на лице, издадена от старши полица в група ООР при [номер] Районно управление – Бургас К. М. М..

Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед се съдържат описани достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е издадена и при спазване на изискванията на материалния закон и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е неправилно.

В противоречие със събраните доказателства и при неправилно тълкуване на нормативната уредба съставът на АС - Бургас приема, че са налице основания за задържане на жалбоподателя непълнолетния В. В. за срок от 24 часа.

По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.

Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. Достатъчно е да са съществували данни, според които задържаното лице е съпричастно към извършване на конкретно престъпление като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. В случая в оспорената пред АС-Бургас заповед като основание е посочено „извършване на престъпление - блудствени действия спрямо непълнолетно лице“ без да е дадена правна квалификация на престъплението. Даденото описание на престъплението в оспорената заповед не кореспондира точно с фактическия състав на нито едно престъпление по НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС), поради което не е възможно да се приеме за правилен извода на АС-Бургас, че са налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване, но е необходимо задържаното лице да разбере за какво конкретно престъпление се осъществява задържането. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление, както и да бъдат предприети последващи процесуални действия, включително и мерки за процесуална принуда по НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (НПК). В случая няма данни за извършване на подобни действия.

Допълнително следва да бъде споделено и становището на представителя на Върховната административна прокуратура, че незаконосъобразно първоинстанционният съд не се е съобразил с обстоятелството, че принудителната административна мярка е предприета спрямо непълнолетно лице при нарушение на изискванията на чл. 72, ал. 5 във връзка с чл. 15, ал. 1 от ЗМВР и чл. 94, ал. 1, т. 1 от НПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че задържането е извършено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Бургас е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, а вместо него на да бъде постановено друго, с което да бъде отменена Заповед рег. № 431 зз-497/11.10.2015 г. за полицейско задържане на лице, издадена от старши полица в група ООР при [номер] Районно управление – Бургас К. М. М..

Касационната жалбоподателка не претендира разноски както пред първата, така и пред настоящата инстанция, поради което независимо от изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 61/25.01.2016 г., постановено по адм д. 2104/2015 г. по описа на Административен съд-Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Заповед рег. № 431 зз-497/11.10.2015 г. за полицейско задържане на лице, издадена от старши полица в група ООР при [номер] Районно управление – Бургас К. М. М.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.