Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. Т., против решение № 502 от 21.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1603/2016 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което съдът е отхвърлил жалбата на търговеца срещу Акт за установяване на задължения по декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК № 0150-1/06.06.2016 г., издаден от старши експерт „Ревизии“ при О.П.К поддържа доводи за неправилност на решението в следствие нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което оспореният акт да бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът - директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при О. П не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като провери допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Предмет на спора е Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал.3 от ДОПК № 0150-1/06.06.2016 г., издаден от старши експерт „Ревизии“ при О. П, с който на [фирма] са установени задължения за ДПС за периода 01.01.2001 г. – 31.12.2015 г. общо в размер на 755,39 лева, от които 582 лв. - главница и лихви за просрочие – 173,39 лева. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е установил, че ЕТ е собственик на лек автомобил „Мерцедес 207Д“ с рег. [рег. номер на МПС] и товарен фургон „Мерцедес 813“ с рег. [рег. номер на МПС], придобити въз основа на договори за покупко-продажба...