Производството е във фаза на втора касация.

Образувано е по касационна жалба на З. К. Б., подадена чрез адв. К. И., срещу Решение № 940 от 11.05.2016 г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. дело № 3070 по описа на същия съд за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 211301363/08.07.2013 г., издаден от Ф. К. Т. на длъжност - главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1029/02.10.2013 г. на директора на дирекция „ОДОП”-Пловдив, с който са определени допълнителни данъчни задължения - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 14 372,46 лева и лихва за забава 7325,30 лева.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не е изпълнил указанията в отменителното решение на ВАС като отново не е извършил анализ на приложените по делото доказателства, не е обсъдил доводите и възраженията на страните. Счита за неправилни констатациите на органът по приходите и съда, че РЛ е предоставяло парични средства в заем на лица срещу лихва. Този извод съда е формиран на основание „приобщените в хода на ревизионното производство” „писмени показания” на разпитани по досъдебно производство лица. Докладчикът по делото е приел, че никое от разпитаните лица не е оспорило отразеното в протокола за разпит, както и няма данни по делото тези доказателства за З. Б., да са събрани възоснова на престъпление, насилие, принуда и др. В случая съдът не е установил, че по въпросния спор в ревизионната преписка няма събрани, представени, изобщо каквито и да е доказателства, установяващи по някакъв начин получаването на лихви от З. Б., респективно...