Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от кмета на О. П, подадена чрез юрисконсулт Б., против решение № 245/ 19.05.2016 г. по адм. д. № 933/2015 г. на Административен съд – Плевен. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя искане до съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на П. М. и В. М.. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Ответникът по касационната жалба - П. М. М., чрез адв. Н., отправят искане до ВАС да отхвърли касационната жалба. Подробно се мотивира в писмен отговор и допълнително в съдебно заседание чрез пълномощника си по делото. Претендира направените по делото разноски, съобразно представения списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационната жалба. По същество счита същата за основателна, като атакуваща решение, постановено в нарушение на материалния закон.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Административен съд – Плевен е бил сезиран с жалба на П. М. М., срещу заповед № РД- 10- 1489 / 17.09.2015 г., на кмета на О. П, с която на основание чл.46, ал.2 и във връзка с чл.46, ал.1, т.9 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) и чл.32, т.9 от наредба № 18 на Общински съвет - Плевен, е наредено прекратяването на наемното правоотношение между [ЮЛ]- [населено място] и П. М. М. на общинско жилище, находящо се в [населено място], [улица], представляващ две стаи, кухня и сервизни помещения.

С обжалваното решение съдът е отменил...