С решение от 25.11.2016 г. по адм. д.№5267/2016 г. Административен съд София - град е обявил за нищожно решение №32-36744 от 10.02.2016 г. на началника на митница Русе, потвърдено с решение №Р-232 от 25.04.2016 г. 32-114187 на директора на Агенция "Митници".

Решението се обжалва с касационна жалба от директора на Агенция "Митници". Жалбата е подадена в срок.

Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост.

Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва.

Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено.

Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното:

С решение на началника на митница Русе на [фирма] е определено задължение за акциз в размер на 38 479,41лв. на основание чл.107ж ЗАДС.

С решението на директора на Агенция "Митници" решението на началника на митница Русе е потвърдено.

Административен съд София - град е приел, че разпоредбата на чл.107ж ЗАДС е неприложима, тъй като по делото е установено, че наказателното постановление, издадено на ответника по касационната жалба е отменено. Приложените на тази норма е обусловено от реализирана административнонаказателна отговорност. След като такава не е реализирана, административният орган не е бил компетентен да издаде оспорения акт и той е нищожен поради липса на материална компетентност.

Административният съд София - град законосъобразно е приел, че нормата на чл.107ж ЗАДС в случая е неприложима. Незаконосъобразен е изводът му за липса на материална компетентност на административния орган.

Съгласно чл. 107ж, ал. 1 ЗАДС в случаите, когато за стоките - предмет на нарушение по този закон, е заплатен частично или не е заплатен акциз, включително при присъждане на тяхната стойност, определена по пазарна цена, се дължи акциз на общо основание. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че размерът на акциза по ал. 1 се определя с решение на началника на компетентното митническо учреждение, на територията на което е установено нарушението. Следователно, началникът на митница Русе притежава компетентност да издаде решение за определяне размера на акциза в хипотезата на чл. 107ж, ал. 1 ЗАДС. Въпросът относно изпълнението на предпоставките, предвидени в нормата, касае материалната законосъобразност на акта, а не влияе на валидността му. С оглед изложеното изводът на съда за нищожност на оспорения пред него акт поради липса на компетентност на издалия го административен орган е незаконосъобразен и необоснован. Това налага отмяна на обжалваното съдебно решение съгласно чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и доколкото съдът е изложил фактически и правни аргументи, относими към неговата законосъобразност, въпросът следва да се реши от настоящата инстанция по същество на основание чл.222, ал.1 АПК.

Правилно съдът е приел, че нормата на чл.107ж ЗАДС е специална и регламентира облекчен ред за събиране на дължим акциз. Систематично тя е част от Г. Д “Административнонаказателни разпоредби”, Раздел І “Общи разпоредби” на ЗАДС. За да се определи задължение за акциз по този ред, е необходимо да се установи, че стоката е предмет на нарушение по ЗАДС, което е установено по реда на ЗАНН съгласно чл.128, ал.1 ЗАДС с влязло в сила наказателно постановление. След установяване на нарушението по посочения ред митническият орган може да издаде акт на основание чл. 107ж ЗАДС за събиране на дължимия акциз за стоките, предмет на нарушението.

По делото е установено, че към момента на издаване на оспореното решение на началника на митница Русе е образувано производство по ЗАНН срещу [фирма]. Впоследствие е издадено наказателното постановление. Към момента на постановяване на двете решения на митническите органи същото не е влязло в сила. В хода на съдебното оспорване на митническия акт наказателното постановление е отменено, като решението на районния съд е влязло в сила. При тези данни правилно съдът е приел, че не е установено по предвидения в ЗАДС, препращащ към ЗАНН нарушението, което е основание за дължим акциз за стоките, предмет на нарушението. Този порок на оспореното решение обосновава извод за неговата материална незаконосъобразност. Издаването му е обусловено от установяването по безспорен начин в друго производство по реда на ЗАНН на административно нарушение, касаещо неплащането на акциз, за което нарушение да е налице влязло в сила наказателно постановление. Не е допустимо нарушението да се установява в производството по оспорване на административния акт, издаден на основание чл.107ж, ал. 2 ЗАДС. Административният орган е разполагал с общия ред по чл.104 ЗАДС за установяване и събиране на задължението за акциз. Решението на началника на митница Русе е незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 4 АПК като издадено в противоречие с материалния закон. Ето защо, след отмяната на обжалваното съдебно решение, следва да се постанови друго, с което оспореният административен акт се отмени.

С оглед изхода на делото, който като краен резултат е благоприятен за ответната страна, на [фирма] се дължат направените по делото разноски. Доказателства за извършени такива са представени в първоинстанционното производство в размер на 3950 лева, от които 50 лева – държавна такса 3900 лева – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие, Пред касационната инстанция е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3900лв.Направено е възражение от касационния жалбоподотел за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Върховният съд приема, че са налице предпоставките по чл.78, ал. 5ГПК във вр. с чл.144 АПК. С оглед на фактическата и правна сложност на делото пред тази инстанция адвокатското възнаграждение е прекомерно. То следва да се присъди в размер на 2000лв. О. А "Митници" следва да бъде осъдена да заплати на [фирма] разноски по делото за всички инстанции до сега в разре на 5950лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 25.11.2016 г. по адм. д.№5267/2016 г. на Административен съд София - град и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ решение №32-36744 от 10.02.2016 г. на началника на митница Русе, потвърдено с решение №Р-232 от 25.04.2016 г.32-114187 на директора на Агенция "Митници".

ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на [фирма] разноски по делото за всички инстанции до сега в размер на 5950 (пет хиляди деветстотин и петдесет) лв. Решението е окончателно.