Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], [улица], [адрес], подадена чрез пълномощник адв. Е. А., против решение №4911 от 12.07.2016г. по адм. дело №12155/2015г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 25 състав, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо изх. №02-220-2600/4400 от 29.09.2015г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", както и е осъдено да заплати на ДФ "Земеделие” разноски по делото в размер на 550 лв. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Излага, че съдът се е позовал на съдебно - техническата експертиза, без да съобрази искането за отвод на вещото лице, както и искането за допълнителна агротехническа експертиза. Касаторът твърди, че неправилно съдът е приел, че оспореният административен акт е мотивиран, като смята, че от него не могат да се изведат ясни изводи относно обстоятелствата, които са мотивирали органа за издаване на акта. Твърди, че административният акт е издаден при липса на фактически и правни основания по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, както и въз основа на извършена административна проверка, на база данни, различни от тези, съществуващи към момента на подаване на заявлението и без да се възползва от възможността по чл.28, ал.2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. да извърши допълнителна административна процедура, а ако това е целесъобразно и проверка на място. Твърди, че съдът не е изяснил фактическите обстоятелства по делото, предвид на това, че административния орган го е лишил от възможността да установи действителните фактическо положение по отношение на заявените за подпомагане парцели. Моли, да се отмени обжалваното решение и се отмени оспорения административен акт като се върне преписката на административния орган с указания за приложение на закона, както и да се присъдят направените разноски по делото.
Ответникът - заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че от административния орган са установени недопустими за подпомагане площи от 4.99 ха – т. е 100% и на осн. чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. на Комисията е наложена санкция за бъдещ период в размер на 1501.78 лв. по СЕПП и 663.17 лв. по СПП. Излага, че по делото е изготвена съдебно техническа експертиза, която установява, че БЗС [номер] с площ 0.85 ха е бил изцяло заграден с гора и до него няма достъп, поради което не отговаря на изискванията за достъпност /чл. 9, ал.1, т. 1 от Наредба №5/2010 г./. За БЗС [номер] се установява, че източната част от парцела попада върху асфалтов път, средната – в територия на гора, а западната част е непочистена и е заета изцяло от гъсти храсти. За останалите 4 БЗС експертизата установява, че части от тези парцели са заети от полски пътища, горска растителност или са непочистени – гъсто обрасли с храсти, които не са мозаечно разположени и не позволяват свободно пашуване на животни, поради което основателно са били определени от АО като недопустими за подпомагане площи. Излага, че измерената от вещото лице недопустима за подпомагане площ е различна от тази установена с обжалвания АА, но предвид на това, че тя е повече от 50 % от определената площ по см. на чл. 2, т. 23 от Регламент 1122/2009 г. и с оглед разпоредбата на чл. 58, §2 от Регламент 1122/2009 г., то цялата заявена от жалбоподателя площ не подлежи за подпомагане. Смята, че е неоснователно възражението за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от съда, поради неназначаване на допълнителна експертиза, тъй като не са налице основанията за това. Предлага, да се остави в сила обжалваното решение.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решение №4911 от 12.07.2016г. по адм. дело №12155/2015г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 25 състав, е отхвърлена жалбата на [фирма] против Уведомително писмо изх. №02-220-2600/4400 от 29.09.2015г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", както и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие” разноски по делото в размер на 550 лв. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и са спазени материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, че фактическите основания за отказ от финансиране са изложени в таблиците за формиране на общата сума за финансово подпомагане, за оторизираните суми и за извършените плащания, представляващи неразделна част от уведомителното писмо, както и са посочени съответните правни основания за отказа за финансирането и налагането на санкция за бъдещ период. Съдът е съобразил изслушаното по делото и прието заключение на вещо лице, въз основа на което е приел, че са правилни изводите на административния орган по отношение недопустимите за подпомагане площи, макар и в различен размер, но над 50 % от заявените, което и обуславя отказа и налагане на санкция за бъдещ период. Съдът е констатирал, че установените от административния орган наддекларирани площи се припокриват в значителна част с установяванията на вещото лице. Съдът е приел, че е законосъобразен отказа за подпомагане и санкцията е определена в съответствие с чл.58, §2 от Регламент 1122/2009г.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно.
Производството пред административния съд е образувано по жалба от [фирма] против Уведомително писмо изх. №02-220-2600/4400 от 29.09.2015г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което изцяло е отказано финансово подпомагане за 2014г., поради наличие на недопустими за подпомагане площи от 4.99 ха (или 100%) и на основание чл.58 от Регламент (ЕО) 1122/2009г. на Комисията са му наложени санкции за бъдещ период, в размер на 1501.78 лева по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и 663.17 лева по Схемата за преразпределително плащане (СПП).
Обективно е установено от съда въз основа на събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е заявил за подпомагане 9 броя парцели в землището на [населено място], и на [населено място], област Л., с обща площ от 7.33 ха. Установено е, че със Заповед №РД-09-807/05.12.2014г. министърът на земеделието и храните е одобрил обновения специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“ като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), актуализиран за 2014г. чрез дешифрация (разчитане) на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане през 2014г. и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки проведени през годината, като за жалбоподателят не са извършвани теренни проверки е не е подавал възражение по проекта за допустим слой. С. З №РД-46-287/06.05.2015г., на основание чл.16г, ал.4 от Наредба №105/2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба №105/2006г.) министърът на земеделието и храните е одобрил окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2014г., като част от СИЗП, актуализиран за 2014г.
По делото е изслушана и приета съдебно - техническа експертиза (СТЕ), съгласно която границите на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” за 2014г., в зоната в която попадат БЗС заявени от жалбоподателя, са определени въз основа на цифрова ортофотокарта, изготвена на база самолетно заснемане, извършено в периода м. юли - м. август 2014г. Установено е, че в три от парцелите, съответно №, №[номер], [номер] и [номер], е налице несъответствие при определяне на недопустимите за подпомагане площи общо в размер на 0.36 ха. и е потвърдила заключението на административния орган за останалите 6 парцела, в които са били определени недопустими площи. От заключението е установено, че размерът на недопустимите за подпомагане площи въз основа на приложените по делото писмени доказателства и извършени проверки при ответника и в Министерство на земеделието и храните, е 4.63 ха., които представляват 100% от установената площ. В производството съдът е изслушал гласни доказателства във връзка с извършени дейности по поддръжка на заявените площи като пасища. В съдебно заседание от 09.05.2016г. процесуалният представител на жалбоподателя не е правил нови искания по доказателствата, както и за допускане на допълнителна агротехническа експертиза.
Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно. В съответствие с чл.168, ал.1 АПК, съдът е извършил обективно установяване на фактическите обстоятелства, като въз основа и на допуснатата и приета СТЕ, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в уведомителното писмо, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му.
Неоснователни са и възраженията на касатора, че съдът не е съобразил допуснати нарушения от административния орган на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма, като фактическите основания за постановяване на отказа са изложени в таблици за формиране на общата сума за финансово подпомагане, за оторизираните суми и за извършените плащания - неразделна част от уведомителното писмо. Фактическите основания относно недопустимите за подпомагане площи са посочени за отделните БЗС в колона 5 от всяка една от таблиците, относими към СЕПП и СПП,които съдът е обсъдил в мотивите.
Правните основания за постановения отказ са посочени в обясненията към колона 5, а именно: по СЕПП е посочен чл. 43, ал. 3, т. 4 и т.6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадащи извън специализирания слой, както и тези след извършена процедура по чл.17, ал. 6 от и чл.18 от Наредба №5 от 27. 02.2009г. В обясненията към тази колона е посочено още, че във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията са извършени административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки, представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, включително парцели/БЗС, за които вследствие на установени застъпвания кандидатът се е отказал или не е предоставил документи, доказващи правното основание за ползване. Посочените в административния акт правни основания съответстват на фактическите основания, установени от административния орган и потвърдени от заключението на вещото лице по делото, като от съда е съобразена частта от 0,36 ха установена от вещото лице, като допустима за подпомагане. В последното е посочено, че за кампания 2014 г. специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" е в съответствие с новата цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ на страната изготвена въз основа на самолетно и сателитно заснемане от 2014 г. Допълнително по делото са представени цветни ортофото снимки, по които са установени констатациите на вещото лице.
В случая актуализацията е извършена чрез използване на сателитни снимки след дешифриране извършена през същата година на заявяването на площите от оспорващия за 2014г. и попадат в частта от територията на страната, покрита със самолетни снимки от същата година. За тези територии е извършено дешифриране на актуалната цифрова карта, в резултат на което част от заявените от жалбоподателя площи попадат извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане”. От заключението на вещото лице е установен и размера на наддекларираните площи за всеки от парцелите, процента наддекларирана площ, причините за недопустимост на площите, които кореспондират с фактическите констатации на органа, послужили като основания за отказа за подпомагане.
Също така със Заповед №РД-46-287/06.05.2015г., на основание чл.16г, ал.4 от Наредба №105/2006г. министърът на земеделието и храните е одобрил окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2014г., като част от СИЗП, актуализиран за 2014г., като съдът правилно е преценил, че тази заповед не е обжалвана от жалбоподателя, поради и което е обвързан от констатациите на административния орган, че част от заявените земи не попадат в допустимия слой.
Неоснователни са и доводите на касатора, че съдът не е съобразил показанията на свидетелите относно поддържане на площите, както и не е установено неподдържането на площите в добро земеделско състояние в съответствие с Националните стандарти за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.
Съдът обективно е съобразил, че са извършени административни проверки, въз основа на които е дадена достатъчно надеждна информация относно състоянието на заявените площи, след като приложените снимките са ясни, както и анализът е направен на база дешифрация на актуализираните ортофотокарти за 2014г. В тази връзка е и заключението на СТЕ, с която е установено, че цветното изображение на парцелите, потвърждава установените с уведомителното писмо факти.
Неоснователен е доводът на касатора, че не е било съобразено състоянието на парцелите преди 15.07.2014г., предвид задължението за извършване на коситба до тази дата. В случая актуализацията е извършена след дешифриране извършено през същата година - от 05.07.2014г. на заявяване на площите от оспорващия за 2014г. и въз основа на която е извършена актуализация на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане”. В производството не е доказано от жалбоподателя състоянието на парцелите представляващи "постоянни пасища", които да обуславят включването им в допустимия слой, както и земеделският стопанин не е оспорил заповедта, с която е одобрен слоя за заявените от него площи, поради и което като влязъл в сила административен акт за одобряване на слоя, не би могло да се промени констатацията, че част от площите не попадат в допустимия слой. От заключението на вещото лице е установен реалният размер на наддекларираната площ и причините за недопустимост, поради това, че три от парцелите не попадат в слоя, а за останалите шест отделни части попадат извън допустимия слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2014г.
Неоснователни са и доводите на касатора за незаконосъобразност на решението, поради това, че преценката за "допустими за подпомагане постоянни пасища" не е извършена в съответствие с изискванията на Наредба №5. Съдът е съобразил разпоредба на чл.15 от Наредба №5/2010г. относно трайно неподходящи за подпомагане земеделските площи, които са заети от дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, както и онези в които изброените елементи са компактно разположени и заемат, заедно или поотделно, повече от 100 кв. м., като по аргумент от противното на чл.16, ал.1 от Наредба №5/2010г. е приел, че не са допустими за подпомагане постоянно затревени площи - пасища и ливади, на които има повече от 100 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 0,5 м (за клек и хвойна - независимо от височината) и/или дървесната и/или храстовидната растителност е с гъстота, която не позволява свободно пашуване на селскостопанските животни. В хода на административното производство пред административния орган, както и в производството пред съда земеделският стопанин е следвало да установи съответствието на заявените парцели с изискванията за допустимост и при индивидуализацията на парцелите, да се докаже, че съответстват на изискванията за "постоянно затревени площи". С показанията на свидетелите това съответствие не е доказано, поради и което изводите на съда за законосъобразност основани на заключението на СТЕ са правилни.
Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение РЕШИ: