Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Кърджали против решение № 62 от 16.05.2016 г. по административно дело № 50/2016 г. на Административен съд – Кърджали, с което съдът е: 1) отменил заповед № ЗСП/D-K/51 от 12.02.2016 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, с която на К. К. Р. от [населено място] е отказана еднократна помощ при инцидентни нужди по реда на чл. 16 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП); 2) разпоредил изпращане на преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали за ново произнасяне в законоустановения срок по подадената от К. К. Р. от [населено място] молба – декларация с вх. № ЗСП/ D-K/51 от 28.01.2016 г. при съобразяване на дадените в съдебното решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на атакуваното съдебно решение.
Ответникът по касация - К. К. Р. от [населено място], не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, а касационната жалба срещу него е допустима, но неоснователна.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
С процесната заповед № ЗСП/D-K/51 от 12.02.2016 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали и потвърдена с решение № РД 03-0009/09.03.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Кърджали, на К. Р. е отказана еднократна помощ при инцидентни нужди на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП и по реда на чл. 16, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ). В мотивната част на заповедта е посочено като правно основание за отказа – чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, а като фактическо основание – няма доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност. Административната преписка съдържа предложение на социален работник ОСЗ, изготвено след проверка на обстоятелствата, свързани със семейното и материалното положение на Р., вкл. проверка в дома й, в който изготвилият го социален работник е предложил да се откаже отпускането на търсената помощ, защото К. Р. не отговаря на условията по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за условията и реда за отпускане на еднократна помощ – не са установени непредвидени инцидентно възникнали здравни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицето към момента на подаване на молбата – декларация за разходите по погребението, които са извършени, но биха могли да бъдат поети от деклараторката с помощта на членове от разширения семеен кръг.
За да отмени атакуваната пред него заповед съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен, като издаден при нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона отм. енителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта.
Атакуваният съдебен акт е и правилен, като не страда от сочените от касатора пороци, чието евентуално наличие би довело до отмяната му.
С молба-декларация с вх. № ЗСП/D-K/51 от 28.01.2016 г. К. Р. е поискала отпускане на еднократна помощ за разходи за погребение, в която тя е представила писмена декларация за относимите към прилагането на закона обстоятелства, но административният орган не е направил дължимите служебни справки за тяхната проверка и за установяване на други. Първоинстанционният съд, след преценка на доказателствата по делото, е установил, че директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали е издал заповед за отказ на еднократна помощ в нарушение на изискването на чл. 13, ал. 3 от ЗСП, като същата не съдържа никакви конкретни фактически съображения и изводи, които да обосновават разпоредения резултат. Административният орган не е обсъдил всички данни и обстоятелства, събрани и установени в хода на производството и не е съобразил наведените доводи и представените от Р. доказателства съгласно чл. 35 от АПК. Отчасти липсата на мотивите на заповедта е преодоляна с решението на горестоящия административен орган – директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Кърджали, като в същото са описани констатирани данни и обстоятелства, свързани със семейното и имотно състояние на Р., както и на починалата й сестра, като е посочено, че при преценката за отпускане или отказ на помощта се вземат предвид и всички констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможност за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, а накрая е изведен извод, че „молителката К. Р. има възможност с помощта на членовете от разширения семеен кръг да поеме разходите по погребението” на сестра си. Административният орган е пропуснал да посочи, дали има лица и кои са те, които по закон да осигуряват/дължат издръжка на молителката, както и дали при всички констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, е налице възможност за самоиздръжка. Следователно първоинстанционният съд правилно е формирал становище, че и тези мотиви са формални и не съдържат конкретни изводи, т. к. и в тях не са изложени съображения за липсата на инцидентност на съответната потребност, както и не са изложени аргументи и мотиви, защо самата потребност не попада в хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, така както е прието в оспорената заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали. Правилна е и преценката на съда, че е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл. 27, ал. 1 от ППЗСП, която изрично регламентира, че в срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2, като съгласно ал. 2 на същия текст, социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес. В случая, от представената административна преписка и съдържащите се в нея доказателства, не става ясно с категоричност, дали е проведена такава социална анкета и липсва изготвен социален доклад. Няма данни да са установени наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане от социални работници в дирекция „Социално подпомагане”при проверки в дома на лицето и/или семейството и проучване на документация и събиране на информация, а съгласно чл. 27, ал. 6 от ППЗСП, при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Съдът надлежно е установил, че провеждането на един разговор с молителката при едно посещение в дома й, не изпълва съдържанието на дефиницията за „социална анкета”, както и фактът, че липсва изготвен социален доклад, който трябва да служи за основание на социалния работник за предложението за отпускане или отказ на исканата помощ съгласно чл. 16 от ППЗСП. От така изложеното следва, че е правилно заключението на Административен съд – Кърджали, че описаните нарушения на административнопроизводствените правила са такива от категорията на съществените по смисъла на чл. 146, ал. 3 от АПК и са самостоятелно и напълно достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорения административен акт, обуславящи и водещи до отмяната му като такъв.
При тези данни издалият заповедта административен орган е направил необоснован и материалнонезаконосъобразен извод за това, че лицето е имало възможност с помощта на членовете от разширения семеен кръг да поеме разходите по погребението на сестра си.
Основен критерий за преценка относно необходимостта от предоставяне на социални помощи е доходът на лицето, направило искане пред компетентния административен орган, съобразно принципите и целите на социалното подпомагане като израз на социалната политика на държавата. Съгласно тълкуването на нормата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, за условията и реда за отпускане на еднократна помощ законът не предвижда специални или допълнителни изисквания за отпускането им, извън тези, посочени в общата разпоредба на чл. 13, ал. 2 във връзка с чл. 12, ал. 2 от ЗСП. Респективно, социалната анкета, която се прави при постъпила молба за еднократна помощ, трябва да даде отговор на въпросите - налице ли е инцидентно възникнала потребност от вида на изброените в чл. 16, ал. 1 от ППЗСП; какви доходи по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ППЗСП има лицето, искащо такава помощ; какво имущество притежава и налице ли е реална възможност то да реализира доходи от него; има ли задължени по закон лица да издържат искащото помощ лице или семейство и имат ли тези лица реалната възможност да изпълняват това свое задължение. При това положение, преценката кои лица и при какви условия имат право на такава помощ, следва да бъде съобразена и с основното правило на чл. 2, ал. 3 от ЗСП. От изложеното следва, че за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално - битови и други жизненоважни потребности на българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество или с помощта на задължените по чл. 140 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности, може да се отпуска веднъж годишно със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане” или упълномощено от него длъжностно лице еднократна помощ до петкратния размер на гарантирания минимален доход, определен от Министерския съвет с акт по чл. 9, ал. 2 от ППЗСП. Правилно е формирал становище съдът относно месечните добавки за непълнолетния К. Р. на основание чл. 7, ал. 8 и чл. 8д, ал. 2 от Закон за семейните помощи за деца (ЗСПД), които са предназначени за отглеждане и задоволяване на нуждите и потребностите на деца с трайно увреждане, и месечната добавка за същия съгласно чл. 25 от Правилник за прилагане на Закон за интеграцията на хора с увреждания, или получената от Р. целева помощ за отопление, че всички тези добавки имат своето специфично предназначение, което по никакъв начин не служи за задоволяване на други, инцидентно възникнали нужди, които не са свързани с това специфично предназначение, като например заплащане на разходи за погребение.
Обратното възприемане на административния орган на горепосочените разпоредби е неправилно, поради противоречие с целта на закона (целите на социалното подпомагане в общ план) и на материалноправните разпоредби, тъй като изводът му при издаване на акта, за липса на предпоставките на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, е формиран при липса на действителните факти от значение за случая и в крайна сметка, този административен орган, в разрез с идеята за добросъвестност и справедливост, е отказал отпускането на еднократна помощ за инцидентно възникнала неотложна необходимост, свързана с разходи по погребението на починалата сестра на К. Р., която е живяла при нея и за която се е грижила молителката. Съдът не може да приеме, че така формираният отказ, въз основа на непълни доказателства, е добросъвестен и справедлив и като упражняване на процесуални правомощия и най-вече като правен извод и краен резултат по отношение на Р., която съжителства в едно жилище и явно се грижи за две от децата на починалата си сестра, които са с установена степен на увреждане в резултат на психични заболявания, като едно от тях е и непълнолетно, настанено за отглеждане при нея със съдебно решение.
П. Аивен съд – Кърджали е приел, че процесната заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и на целта на закона, поради което я е отменил и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно изложените в съдебното решения указания за събиране на допълнителни доказателства относно съществуването на основания по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП във връзка с чл. 13 от ЗСП за инцидентно възникналата необходимост на молителката, и ако тези допълнителни доказателства установят категорично инцидентност на възникването на посочената потребност на лицето, то административният орган ще следва да направи преценка за размера, до който да се удовлетвори молбата, в рамките на нормативно уредения размер по чл. 16, ал. 2 от ППЗСП.
Съгласно § 1, т. 11 от ПЗР на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция „Социално подпомагане“, която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. В настоящия случай не е извършена необходимото проучване на документация, за да стигне административният орган до фактическото положение на Р. относно реалните доходи, получени от задължение за издръжка на дете, а не дължимите такива.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ППЗСП изисква установяването на фактите и обстоятелствата от значение за заявеното право на социална помощ, да бъде извършено в срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация от социален работник, който извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2.
В случая административният орган не е изследвал действително получените доходи. Вместо това служителите са подходили формално, при все че от обективна страна не е съществувала пречка за провеждане на социална анкета, при която да се установят всички обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка.
От изложеното явства, че тезата, която се силеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразната заповед и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62 от 16.05.2016 г. по административно дело № 50/2016 г. на Административен съд - Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.