Производството е по реда на чл.208-чл.228 във вр. с чл.132, ал.2, т.5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от [фирма] със седалище в [населено място], подадена чрез пълномощника адв.М. С.. Жалбата е срещу решение № 5769 от 31.08.2016 г., постановено по адм. дело № 184/2016 г. от Административен съд – София град. С него е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу решение № Ц-27/31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта му по раздел ІV, т.5, с която е определена цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв./МВтч без ДДС, дължима от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия. Касаторът намира така постановеното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК.

Според касационния жалбоподател при определяне на цена за достъп до електропреносната мрежа с процесното решение № Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по раздел IV, т. 5, не е използвана ясна методика, която органът да следва и Комисията не се е водила от точни критерии и правно регламентирана процедура при изчисляване на цените за достъп. На следващо място в касационната жалба се твърди, че при постановяване на първоинстанционното решение, административният съд неправилно е приложил чл.84, ал.2 ЗЕ, Правилата за търговия с ел. енергия (ПТЕЕ) и Правилата за управление на електроенергийната система (ПУЕС). Твърди се, че административният съд неправилно е приел, че липсата на изпълнение изискването на чл.36а ЗЕ не засяга законосъобразността на обжалвания административен акт. Съдът неправилно е счел, че оспорваното решение на КЕВР е мотивирано. По така изложените възражения моли съдебното решение да бъде отменено, а спорът – решен по същество като решение Ц-27 на КЕВР бъде обявено за нищожно, а в хипотезата на алтернативност –...