Производството е по реда на чл.237, ал.1, вр. чл.239, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на [фирма] за отмяна на влязло в сила Решение № 5630/12.05.2016г., постановено по адм. дело № 6981/2015г. по описа на ВАС, първо отделение, в частта относно отказаното право на данъчен кредит. С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила Решение № 2712 от 17.04.2015 г на Административен съд – София-град по адм. дело № 7216/2013г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2171208919/07.03.13 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, включително в частта относно непризнато на дружеството право на данъчен кредит.

Искането за отмяна се поддържа на основание чл. 239, т.1 АПК. Молителят твърди, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да му бъде известно, съставляващо и ново доказателство, а именно Решение № 2076/25.11.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. С. при ЦУ на НАП. С последното е отменен РА № Р-2214-1113296-091-001/11.08.2016 г. издаден на [фирма], ЕИК[ЕИК], за когото молителят твърди, че е краен получател на територията на страната на стоките, във връзка с доставките на които на [фирма] е отказано право на приспадане на данъчен кредит съгласно РА № 2171208919/07.03.13г. От това следвало, че [фирма] е реализирало стоките, за които му е отказан данъчен кредит на доставчици регистрирани в Румъния, а те от своя страна също са осъществили с тях последващи сделки с получател [фирма]. По тези съображения се иска съдът да отмени Решение № 5630/12.05.2016г., постановено по адм. дело № 6981/2015г. по описа на ВАС, първо отделение и да върне делото за ново разглеждане на друг състав.

Ответникът - Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. С. при ЦУ на НАП счита искането за недопустимо и неоснователно.

Върховният административен съд - петчленен...