Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище [населено място], представлявано от управителя В. Т., против решение № 1091/06.06.2016 г. постановено по адм. дело № 2070/2015 г. на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу уведомително писмо изх.№ 02-020-2600/8184/28.09.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., в частта, с която е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 50 810,82 лв, по НР1 в размер на 5 413,07 лв и по НР2 в размер на 3 532,17 лв, и е наложена санкция за бъдещ период по СЕПП в размер на 18 433,71 лв, и по НР2 в размер на 2 060,44 лв. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт.
Ответникът - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Л.-Т. оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:
Производството пред Административен съд-Бургас е образувано по жалбата на [фирма], срещу уведомително писмо изх.№ 02-020-2600/8184/28.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., в частта, с която на дружеството е отказано подпомагане по СЕПП, НР1 и НР2 и са наложени санкции за бъдещ период. По същество административният съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е отчел, че са налице основанията за отказ от финансово подпомагане, тъй като от представеното уведомително писмо и таблиците към него се установява за кои площи и на какво основание е направен отказът. Прието е, че административният орган е обвързан с данните от одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2014 г., въз основа на който е извършил кръстосана проверка по подаденото заявление и е установил недопустимите за подпомагане площи. За изясняване на релевантните по делото факти е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, чието заключение е възприето от съда като обективно и компетентно дадено. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е отчел и че жалбоподателят е участвал в административното производство по приемане на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", като е упражнил правото си да подаде възражение срещу обхвата на слоя. Постановеното решение е правилно.
На първо място не намират основание доводите на касатора, че атакуваният административен акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Обективираните в писмото основания, таблиците към него и описаните в тях БЗС, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане и причините за това, ведно с данните от административната преписка ясно отразяват волята на административния орган и позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин, и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. Уведомителното писмо, като автоматично генериран административен акт, съдържа описание в относимите колони относно заявените за подпомагане площи, установените допустими за подпомагане площи след извършените кръстосани проверки, съответно - установените като недопустими за подпомагане площи. С посочване на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 ЗПЗП и отразяването, че земеделският стопанин е заявил площи, които не стопанисва, както и че част от площите попадат извън одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", административният орган е пояснил причините за постановения отказ. На база таблиците, част от текста на писмото и обясненията към тях, на стр. 8 от административния акт са отразени размерите на финансовото подпомагане; определена е ставката по четирите схеми, като данните в таблицата са пояснени словесно на страници 3, 5 и 7. Оторизацията на сумите е представена в първата таблица на стр. 11 от писмото, а във втората таблица на същата страница - извършеното плащане. В този смисъл, писмото, таблиците в него и обективираните към тях пояснения на отделните колони и отразявания, съставляват мотивите на издадения акт. Поради това, неоснователно се явява твърдението на касатора за липса на изложени от органа фактически и правни основания за атакувания отказ за подпомагане.
Неоснователно е оплакването на касатора, че извършването на теренни проверки като начин на актуализиране на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2014 г. е незаконосъобразен способ, който влече до отмяна на процесното уведомително писмо. Към момента на издаване на заповедта за одобрение на окончателния специализиран слой в ЗПЗП не е разписано изрично, че той може да бъде актуализиран и чрез извършване на теренни проверки. Но това не означава, че министърът, като централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност в областта на селскостопанската политика на държавата е лишен от правомощието да издаде акт на база на извършени теренни проверки. Това правомощие му е делегирано от нормативните актове, приети от Европейския съюз и задължителни за изпълнение от Р. Б като държава-членка, регламентиращи условията и правилата за директно подпомагане на земеделските стопани, а именно - Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19.01.2009 г. за установяване на общи правила и схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета всяка държава-членка е задължена да създаде и да прилага интегрирана система за администриране и контрол, която съгласно чл. 15 се състои от следните елементи: компютъризирана база данни; система за идентификация на земеделските парцели; система за идентификация и регистрация на правата на плащане; заявления за подпомагане; интегрирана система за контрол; единна система за регистриране на самоличността на всеки земеделски стопанин, който подава заявление за подпомагане. Съгласно чл. 17, Системата за идентификация на земеделските парцели се създава на базата на карти или документи от поземлените регистри или други картографски документи. Използваните техники се основават на компютризирана географска информационна система, която е желателно да включва въздушни или сателитни ортогонални изображения, с хомогенен стандарт, гарантиращ точност, равна поне на картографско изображение с мащаб 1:10 000. Задължението за създаване и прилагане на ИСАК лежи върху държавата, като по силата на принципа на процесуалната автономия държавата-членка сама решава с какви правно-технически средства да извърши това. Именно в изпълнение на разпоредбата на член 6 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. се създава специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", който се обновява и представлява геореферентна графична база данни за площите, допустими за подпомагане за съответната кампания, изграден на база актуални ортофото или сателитни изображения на територията на страната за съответната година. Актуализирането се извършва с използване на сателитни или самолетни изображения, и отразяването на резултати от теренни проверки на характеристики на физическите блокове. Специализираният слой се използва за извършване на административните проверки и подпомага (ориентира) земеделските производители при заявяване на площите за подпомагане. Така, за кампания 2014 г. със заповед на министъра на земеделието и храните № РД 46-287/06.03.2015 г., на основание чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" като на ДФЗ са предадени цифрови географски данни за "физически блокове" и специализирания слой.
По подаденото от касатора заявление за подпомагане за кампания 2014 г. е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009. Според чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, ДФЗ - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на [фирма] са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В случая размерът на недопустимата площ е определен въз основа на административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5% от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Съгласно чл. 28, ал. 2 от Регламента данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. Разпоредбата урежда правна възможност, а не задължение на административния орган при констатирани нередности в резултат кръстосаните проверки, да проведе други административни проверки и ако това е целесъобразно - проверка на място, а оттам и обстоятелството, че такава проверка не е извършена, не сочи на закононарушение.
Теренните проверки се извършват на база заповед на министъра на земеделието и храните като резултатите от тях се отразяват в контролни доклади, служещи за обновяване на информацията в СИЗП. Теренните проверки не са проверки на място и при тях не се уведомява земеделският производител за извършването им. Съгласно чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП министерството създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". В чл. 16в, ал. 3 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол специално е предвидена възможността на земеделските стопани да подават предложения и възражения до министъра на земеделието и храните по одобрен образец - чрез автоматично генериране от интернет страницата на ДФЗ, за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". При подаване на предложения и възражения земеделските стопани сами или със съдействието на служител от общинската служба по земеделие посочват идентификаторите на парцели на земеделските стопанства, които желаят да бъдат включени в предложението или възражението. Изпълнението на наредбата е обезпечено с издадената от министъра на земеделието и храните заповед № РД09-807/05.12.2014 г., в чиято точка ІІ е разпоредено публикуването й, и едновременно с това - публикуване на съобщение до кандидатите, които като се запознаят с актуализирания специализиран слой за кампания 2014 г. могат да подадат възражения срещу конкретни части от него. Това в пълна степен е важало за жалбоподателя, доколкото при извършените автоматични проверки на въведените данни при последното стартиране на 28.05.2014 г. е установена излизаща площ. Видно от положения подпис и печат на дружеството, заявителят се е запознал с протокола и че още при подаване на заявлението са констатирани съществени части от парцелите, излизащи извън допустимия слой, изготвен за 2013 г. и послужил при подаването на заявления за подпомагане през 2014 г. Така, с оглед необходимостта от изясняване на несъответствията, касаторът се е възползвал от възможността и е подал възражения до министъра на земеделието и храните. Със заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. министърът е одобрил окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане”. Но тъй като лицето не е оспорило заповедта, с която е одобрен окончателния специализиран слой за кампания 2014 г., то тя е влязла в сила и административният орган е бил длъжен да я съобрази. Съгласно чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105/2006 г. /в приложимата редакция/ именно въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от наредбата. Така, при липсата на спор по делото, че заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните не е обжалвана от [фирма] в законоустановения срок и е влязла в сила в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, РА е обвързана от постановеното в този акт.
По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Решението на съда в частта му за разноските обаче е неправилно. При определяне размера на дължимите разноски по делото първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция) - при отчитане на материалния интерес по делото, определен въз основа отказаната с уведомителното писмо, парична сума. Съобразно трайната съдебна практика на ВАС, при извършено процесуално представителство по административно дело, в което се проверява законосъобразността на административен акт, без при това съдът да замества административния орган в осъществяваната от него преценка по същество, е следвало да се начисли адвокатско възнаграждение при условията на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. (редакция обн. ДВ, бр. 10/05.02.2016 г.). Наред с горното следва да се отбележи, че при определяне на присъдената сума съдът не е отчел характера и фактическата и правна сложност на спора, процесуалното представителство и осъществената правна помощ. Поради това, възнаграждението следва да бъде намалено до размера от 300 лв за юрисконсултско възнаграждение, което ведно с присъждането на 447 лв изплатен депозит за съдебно-техническата експертиза влече изменение на решението на административния съд в частта му за разноските, като същите бъдат определени в размер общо на 747 лв.
Пред настоящата инстанция процесуалният представител на заместник изпълнителния директор на ДФЗ своевременно е предявил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ и възнаграждение в размер на 100 лв, за делото пред ВАС.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 1091/06.06.2016 г. постановено по адм. дело № 2070/2015 г. на Административен съд-Бургас в частта му за разноските, като ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати разноски на Държавен фонд „Земеделие” в размер общо на 747 /седемстотин четиридесет и седем/ лева.