Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Слатина, гр. С. против решение № 3456 / 19.05.2016 г. по адм. дело № 3755 / 2016 г. на Административен съд София – град, с кое то е отменена негова заповед № С-730 / 15.03.2016 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 10, ал.2 ЗСПД и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – Е. М. К., от гр. С. изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

По делото е установено, че по заявление на Е. М. К. на основание чл. 7, ал.1, вр. с чл. 2, ал.3, т.2 от Закон за семейните помощи за деца (ЗСПД) са ѝ били отпуснати месечни помощи за две деца, със срок до месец февруари 2016 г. С оспорената пред административния съд заповед № С – 730 / 15.03.2016 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Слатина е разпоредил прекратяване на помощите за децата Я. И. П. и М. Б. Р., считано от 01.02.2016 г. на основание § 5 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Р. Б за 2016 г. във връзка с чл. 10,...