Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

О. П и началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. П. обжалват Решение № 1317/24.06.2016 г. по адм. дело № 1074/2015 г. на Административен съд – Пловдив, отменящо, по жалба на Л. И. П., Заповед № 18-1742/05.03.2015 г. на началника на СГКК– гр. П. в частта, с която е нанесен нов обект в КККР – поземлен имот с идентификатор № [номер]

с площ от 54 кв. м., собственост на община П., определена е имотна граница с ПИ с идентификатор [номер] и е заличен от кадастъра ПИ с идентификатор [номер] .

Началникът на СГКК – гр. П. оспорва решението и в частта за присъдените разноски.

Л. И. П., Г. Я. Г. и Д. Я. Д. са на становище за правилност на оспореното решение, останалите ответници не вземат участие в процеса.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.

I. Касационните жалби са допустими, но неоснователни. Правилни са решаващите изводи на съда за процесуалната и материалноправна незаконосъобразност на административния акт.

1. Разпореденото със заповедта в атакуваната й пред административния съд част нанасяне на нов ПИ в КККР е основано на удостовереното с акт за държавна собственост право върху дворно място от 54 кв. м., попадащо частично в територията (откъм северната граница) на заличения ПИ № [номер]

. Обособяването на новия имот отговаря на придаваемо място по регулация, което съществува единствено според план за регулация от 1931 г., не е отразено в последващите планове и липсва открита преписка относно него – вж. в този смисъл приетата от първостепенния съд съдебно-техническа експертиза.

2. а. Към момента на изменението на КККР част от ответниците в касационното производство, между които и оспорилата заповедта Л. П., са вписани в кадастъра като титуляри на правото на собственост върху ПИ № [номер]

с удостоверяващите правата им актове. Този факт ги легитимира като заинтересованите лица...