Образувано е по касационна жалба от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИА „АА“/ срещу Решение № 11 от 22.10.2015 год. по адм. дело № 19 по описа на Административен съд – Габрово за 2015 година. Касаторът твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди се, че не са налице основанията за ангажиране на отговорност по смисъла на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. От съда се иска отмяна на атакувания пред настоящата инстанция акт.
Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт, който поддържа жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, редовно призован не се явява. В писмено становище, депозирано чрез редовно упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата. Претендира се присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и излага подробни доводи в тази насока.
Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт и от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството по делото на Административен съд – Габрово е образувано по иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от А. К. Щ. срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за претърпени имуществени вреди в размер на 200 лв., представляващи заплатено от лицето адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 519/2015 год. по описа на Габровски районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 27-0000104 от 28.04.2015 година на и. д. РД „АА“ – [населено място].
С обжалваното решение, Административен съд - Габрово е уважил изцяло предявения иск, като е присъдил и направените от ищеца в хода на производството разноски в размер на 310 лева.
За да стигне до този правен резултат, административният съд е обсъдил подробно доводите на страните и събраните по делото доказателства. Приел е, че предявения пред него иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е допустим. Претенцията на ищеца е за репариране на вреди, настъпили в резултат от отменено по установения в закона ред Наказателно постановление. Съдът, съобразявайки се с относимата съдебна практика е приел, че след като направените от ищеца в хода на административно наказателното производство разноски не подлежат на възстановяване по приложимия процесуален ред за съдебно оспорване на НП, възможността да се да претендират тези суми е по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че с наказателно постановление № 27-0000104 от 28.04.2015 година на и. д. Директор на РД „АА“ - Габрово на А. Щ. /неправилно изписан в НП „Щ.“/ е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 105 ал. 1 от ЗАвП. По повод подадена от лицето жалба срещу горепосоченото НП, пред Габровски районен съд е образувано АНД № 519/2015 год., приключило с Решение № 368/17.06.2015 г., с което оспорения акт е отменен изцяло като незаконосъобразен. За защитата си по образуваното и водено пред Габровски районен съд дело, свързано с обжалването на наказателното постановление, ищецът е ангажирал адвокат, като са представени доказателства за надлежно упълномощаване и сключен договор за правна защита и съдействие с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, внесени изцяло към момента на упълномощаването.
Не е спорно, че в хода на производството по оспорване на НП Щ. е бил защитаван от адвокат и е направил разноски за адвокатска защита. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение по горепосоченото АНД, РС Габрово е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.
Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.
Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т. е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.
В разглеждания случай, правилно съдът е преценил, че са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.
В резултат на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от Щ. и се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП.
Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателно постановление № 27-000104/28.04.2015 год. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му. Правилно съдът е присъдил и претендираната върху сумата лихва от датата на завеждане на исковата молба до пълното и изплащане.
По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение на Административен съд - Габрово следва да бъде оставено в сила.
Ответникът в касационното производство е направил своевременно искане за присъждане на съдебни разноски, като е представил доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид изхода от спора Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати на А. Щ. съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Претенцията на жалбоподателят в касационното производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и не следва да се уважи.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 22.10.2015 год., постановено по гр. дело № 19/2015 год. по описа на Административен съд - Габрово.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на А. К. Щ. с ЕГН [ЕГН] сумата 300 /триста/ лв. съдебни разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.