С решение № 87 от 30.03.2017г., постановено по адм. д. № 252/2016г. Административен съд – В. Т, 9 състав, е отменил по жалба на К. П. С. ревизионен акт № Р – 04001515004386 – 091 – 001 от 07.01.2016г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В. Т, потвърден с решение № 107 от 01.04.2016г. на директора на Дирекция ”ОДОП”- гр. В. Т при ЦУ на НАП, в частта, в която са определение задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, произтичащи от определени данъчни основи за доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, както следва: за 2009г. – данък в размер на 3082,55 лева, за 2011г. – 375,63 лева, за 2012г. – 431,67лева и за 2013г. – 424,71 лева, ведно със съответните лихви. В останалата част жалбата е отхвърлена. Съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата, съдът е осъдил К. П. С. да заплати на Дирекция ”ОДОП” – гр. В. Т при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 873лева и Дирекция ”ОДОП” – гр. В. Т при ЦУ на НАП да заплати на К. П. С. разноски по делото в размер на 487,80лева.

Срещу така постановеното решение № 87 от 30.03.2017г., в частта, с която се отменя РА № Р – 04001515004386 – 091 – 001 от 07.01.2016г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В. Т, потвърден с решение № 107 от 01.04.2016г. на директора на Дирекция ”ОДОП”- гр. В. Т при ЦУ на НАП, по отношение на определените задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, произтичащи от определени данъчни основи за доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, както следва: за 2009г. – данък в размер на 3082,55лева, за 2011г. – 375, 63 лева, за 2012г. – 431, 67 лева и за 2013г. – 424, 71 лева, ведно със съответните лихви е подадена касационна жалба от А. П. М. в качеството му на директор на Дирекция ”ОДОП” – гр. В. Т. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд в отменителната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са наведени подробни доводи в тази насока. М. В административен съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата против издадения РА, като неоснователна и недоказана в тази част. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответната по касационната жалба – К. П. С. не изразява становище по основателността на подадената жалба.

Срещу постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от К. П. С., чрез адвокат О. Б.. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната му отхвърлителна част, с която е потвърден РА е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В административен съд да отмени решението на Административен съд – В. Т в посочената по-горе част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени изцяло РА № Р – 04001515004386 – 091 – 001 от 07.01.2016г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В. Т, потвърден с решение № 107 от 01.04.2016г. на директора на Дирекция ”ОДОП”- гр. В. Т при ЦУ на НАП. Претендира се заплащане на направените по делото разноски.

Ответния по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП” – В. Т, оспорва касационната жалба в писмен отговор от 23.05.2017г.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП” – В. Т е процесуално допустими, а по същество е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Подадените касационни жалби са в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими.

С решението си Административен съд – В. Т е отменил ревизионен акт № Р – 04001515004386 – 091 – 001 от 07.01.2016г., издаден от Н. С. И. и В. В., органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Т, потвърден с решение № 107 от 01.04.2016г. на директора на Дирекция ”ОДОП”- гр. В. Т при ЦУ на НАП, в частта, в която са определение задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, произтичащи от определени данъчни основи за доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, както следва: за 2009г. – данък в размер на 3082,55лева, за 2011г. – 375,63лева, за 2012г. – 431,67лева и за 2013г. – 424,71лева, ведно със съответните лихви, в останалата част жалбата е отхвърлена. Фактическата обстановка по спора е описана подробно от административния съд. Изложени са мотиви, че не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му. В мотивите на съдебния акт е възпроизведена подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и крайните констатации на органите по приходите. Като предмет на първоинстанционен контрол съдът е посочил определените с РА допълнителни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 3082,50 лева и лихви – 1796,17 лева върху сбора от данъчните основи за доходи по чл. 24 от ЗДДФЛ(по трудови правоотношения) и за доходи по чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ; данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 132,30 лева и лихви – 63, 44 лева върху данъчна основа за доходи по чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ( доходи от прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот); данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 10 823,22 лева и лихви – 4 068,09 лева върху сбора от данъчните основи за доходи по чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ и за доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ(от наем на недвижимо имущество) и за доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 1023,20 лева и лихви – 175,71 лева върху сбора от данъчните основи за доходи по чл. 31, ал. 1 от ЗДДФЛ(от наем на недвижимо имущество) и за доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

1. По отношение на определените данъчни основи за доходи по трудови правоотношения за 2009г. и 2013г., решаващият състав е посочил, че през 2009г. К. П. С. е реализирала доходи по трудови правоотношения с работодател [фирма] и е била определена данъчна основа за този вид доходи в размер на 2301, 20 лева. За 2013г. С. е реализирала доходи от трудови правоотношения с работодател [фирма], при което е определена данъчна основа за този вид доходи в размер на 294, 88 лева. Така определените данъчни основи не са довели до определяне на допълнителни задължения с РА предвид авансовото удържане на дължимия данък от страна на работодателите. Срещу тези констатации на данъчните органи не са били изложени възражения в първоинстанционната жалба и съдът е счел, че същите са определени в съответствие с доказателствата и разпоредбите на материалния закон и следва да бъдат потвърдени.

2. Относно определените с РА данъчни основи за доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, съдът е отбелязал, че ревизиращите органи са изготвили анализ на разполагаемите и разходваните парични средства на лицето за всички ревизирани периоди на годишна база, при което за 2009г., 2011г., 2012г. и 2013г. е било установено несъответствие между разходите и доходите на физическото лице, като превишенията са в размер за 2009г. - 30825,45 лева, за 2011г. – 3756,27 лева, за 2012г. – 4316,73 лева и 4247,14 лева. В хода на ревизията органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, в тази връзка било връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице, с което същото било уведомено, че основата за облагане с данък върху доходите на ФЛ и осигурителният доход за установяване на задълженията за ЗОВ за ревизираните периоди ще бъдат определени по чл. 122 – 124а от ДОПК. В РД(ст.10) и РА обаче било посочено, че данъчните основи ще бъдат определени по общия ред. Органите по приходите са приели, че след като задълженото лице не е предоставило доказателства относно източника на дохода до размера на установеното несъответствие за съответната година, за целите на ревизионното производство се приема, че са налице укрити и недекларирани други доходи по чл. 35, 6. 6 от ЗДДФЛ. Данъчните основи за облагане на тези доходи са определени в размер на установените несъответствия (превишения). В мотивите на обжалваното решение е направен изчерпателен анализ на относимите разпоредби, като е прието, че приходните органи неправилно са квалифицирали посочените отрицателни разлики като доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Изложени са мотиви, че несъответствието между разходите на лицето (независимо от това дали са касови, безкасови, какъв е характерът им) и доходите му, респ. оценимото в пари имущество не се третира от разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Според съда, изричното изискване на цитираната разпоредба е да се облагат доходи от източници, а посоченото от приходната администрация несъответствие не е източник на доход, нито самото то в материалния закон се презюмира като доход, подлежащ на облагане. След подробно тълкуване на материалноправните разпоредби, решаващият състав е приел, че незаконосъобразно са определени данъчни основи за доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за процесните години, като са съобразявани суми, представляващи т. нар. несъответствие между получените доходи и извършените разходи. РА е отменен относно допълнително определените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, произтичащи от незаконосъобразно определени данъчни основи, както следва: за 2009г. – данък в размер на 3082, 55 лева; за 2011г. – данък в размер на 375,63 лева; за 2012г. – данък в размер на 431,67 лева и за 2013г. – данък в размер на 424, 71 лева, ведно със съответните лихви.

3. За определените данъчни основи за доходи от наем за 2012г. и 2013г., органите по приходите са установили, че К. С. е получила по банков път суми ( в размер на 4694, 82 лева и 6649, 89 лева), които представляват преведени наеми от [фирма], с което дружество, същата е имала сключен договор за управление на собствен недвижим имот чрез отдаване под наем. Констатирано било, че преведените суми са брутния размер на наемите след удържане на съответните комисионни възнаграждения от [фирма]. С оглед установената фактическа обстановка ревизиращите са приели, че С. е реализирала облагаеми доходи по чл. 31, ал. 1 от ЗДДФЛ, които не са били декларирани и данъкът за които не е удържан от платеца на дохода и поради това е дължим от ревизираното лице. При извършената служебна проверка съдът е установил, че тези констатации не се оспорват от С., същите са правилни и подкрепени от събраните по делото доказателства, като данъчните основи са определени в съответствие с разпоредбите на материалния закон.

4. Относно определените данъчни основи за доходи от прехвърляне на права върху недвижимо имущество за 2010г. и 2011г. е установено, че с Нотариален акт № [номер]

, том 1, рег. № 751, дело 86 от 25.02.2010г. К. П. С. е продала на Е. А. А. собствен недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда в [населено място], [община]

на цена от 1877, 50 лева, платена в брой при подписване на НА. Органите по приходите са приели, че доходът от продажбата на имота е облагаем, тъй като същият е бил придобит от С. през 2008г. Според ревизиращите разходите по прехвърляне на собствеността върху имота в размер на 866, 50 лева са изплатени също на продавача в брой и същите следва да бъдат взети предвид при определяне на данъчната основа съгласно чл. 33, ал. 5 от ЗДДФЛ. К. С. не е оспорила, че освен договорената продажна цена е получила и сумата от 866, 50 лева, която представлявала разходи по сделката (нотариални такси, местни данъци и такси, държавни такси), които са й възстановени. По делото не са били ангажирани доказателства, които да подкрепят тези твърдения. Според съда не са ангажирани доказателства в тази връзка и не се доказва какви конкретно са разходите по прехвърляне на собствеността, какви са размерите на тези разходи, както и това че са за сметка на продавача, но са били платени (преди или след изповядването на сделката) от ревизираното лице. С оглед тези обстоятелства, решаващият съд е посочил, че не може да се приеме за доказано, че освен цената на недвижимия имот К. С. е получила и върнати заемни средства. Административният съд е споделил извода на приходната администрация, че в случая е приложена разпоредбата на чл. 33, ал. 5 от ЗДДФЛ., като данъчната основа върху полученият доход в размер на 1323, 27 лева и данъчното задължение за 2010г. са законосъобразно определени. През 2011г. с НА № [номер]

, том 5, рег. № 1619, дело № 764 от 12.10.2011г. С. е продала на [фирма] общо 72 бр. Ниви за сумата от 159 033, 84 лева, която била преведена от купувача на С. по банков път. Въпросните земи са били закупени от С. от трето лице на 03.10.2011г. Установено било, че на същата дата е сключен Договор за поръчка между ревизираното лице (като възложител) и Х. С. Т. (като изпълните), по силата на който Т. се задължава да проучи пазара на земеделска земя в региона на обл. Н. както и да намери купувач на възложителя. В т. 5 от протокол от 30.10.2011г. страните приели, че С. трябва да заплати на Т. сумата от 99 000 лева, като възнаграждение по Договор за поръчка от 03.10.2011г. Приложена е и разписка, според която на 30.11.2011г. Т. е получил уговорената сума. При обжалването на РА пред първоинстанционния съд, С. е оспорила приетата от органите по приходите продажна цена на прехвърленото право на собственост върху земеделските земи в размер на 159 033,48 лева. Според ревизираната, неправилно е обложена цялата сума на продажбата, без да е съобразено, че тя е получила само част от нея ( 60 033, 84 лева) и горницата от 99 000 лева е доход на Х. Т., а не неин. Решаващия състав е отхвърлил тези възражения, като неоснователни позовавайки се на чл. 33, ал. 5 от ЗДДФЛ, според който продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари. Посочено е още, че правото на собственост върху земите е прехвърлено единствено от К. С. и купувачът е платил цялата договорена цена по нейна банкова сметка. Налице са различни правоотношения – между ревизираното лице и [фирма] от една страна, и между ревизираното лице и Х. Т. от друга, доходите по които подлежат на самостоятелно облагане. Възприет е извода, че органите по приходите законосъобразно са приели, като продажна цена, която следва да се вземе при определяне на облагаемия доход сумата в размер на 159 033, 84 лева. Според съда, данъчната основа е определена в съответствие с разпоредбите на чл. 33, ал. 1, 5 и 6, т. 1 от ЗДДФЛ. На отделен ред от своето решение, съдът е обсъдил наведените от К. С. доводи, че извършените от нея сделки през 2011г. не са инцидентни и закупените от нея 72 бр. земеделски земи не са за задоволяване на лични и на семейството й нужди, а с тях е реализирана печалба. Тези доводи са приети за неоснователни, като е посочено, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод, че е налице осъществявана търговска дейност по закупуване на недвижими имоти с цел последваща продажба, която има траен и системен характер и от която редовно получавала доходи. Първоинстанционният съд е констатирал, че след като дейността на С. по повод продажбите на недвижими имоти е инцидента и случайна, то облагаемият доход от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на недвижимо имущество следва да се определи по реда на чл. 33 от ЗДДФЛ, както е в РА, независимо, че процесната сделка е насочена към реализиране на печалба. По касационната жалба на К. П. С.

Решението на Административен съд В. Т в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно.