Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).
Образувано е по жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място] против Решение № 749 от 10.09.2016 г. на Министерския съвет на Р. Б за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Струма“ Лот 3, Лот 3.1 от км 359+068=км 359+483.52 от Лот 2 до км. 376+000 и център за управление с временна връзка към съществуващ път I-1“ намиращи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], [община], [населено място] и [населено място] /с изключение на частта, попадаща в регулационните граници на града/, [община], област Б.д в частта касаеща определеното обезщетение за отчуждената част от имот планоснимачен № [номер] с ЕКАТТЕ [номер], находящ се в землището на [населено място] /вписан в оспореното решение с № по регистър към ПУП [номер] В жалбата се излагат доводи, че решението следва да се отмени в частта му, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждените части от процесния имот, находящ се в землището на [населено място] поради несправедливо ниска и некореспондираща с пазарните цени на имотите в региона. Моли се да се измени решението в частта, касаеща размера на дължимото за отчуждената част от имота обезщетение. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата - Министерският съвет и заинтересованите страни - Министъра на регионалното развитие и благоустройството, Министъра на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", намират жалбата за неоснователна и молят съда да я отхвърли.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
Оспореното решение е взето от компетентен административен орган и в кръга на неговите правомощия, в установената от закона писмена форма.
С Решение № 749 от 10.09.2016 г. на Министерския съвет на Р. Б за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Струма“ Лот 3, Лот 3.1 от км 359+068=км 359+483.52 от Лот 2 до км. 376+000 и център за управление с временна връзка към съществуващ път I-1“ намиращи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], [община], [населено място] и [населено място] /с изключение на частта, попадаща в регулационните граници на града/, [община], област Б.д, са отчуждени имоти и части от имоти – частна собственост, сред които и имот представляващ част от ПИ № [номер] /вписан в оспореното решение с № по регистър към ПУП 225.33/, земеделска земя с начин на трайно ползване – нива, находящ се землището на [населено място], с ЕКАТТЕ [номер], [община] целия с обща площ от 20,464 дка, с предвидена за отчуждаване площ от 2157 кв. м. и стойност на определеното парично обезщетение сумата от 711 лева.
Заинтересованото ведомство Агенция „Пътна инфраструктура“ е направило мотивирано искане до Министъра на финансите и до Министъра на регионалното развитие и благоустройството за предприемане на предвидените по ЗДС действия по отчуждаване на имоти частна собственост като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и Министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Стойността на обезщетението за отчуждените части от процесния имот в размер на 711 лева е определена въз основа на оценителски доклад, изготвен от „Обединение 2014 за автомагистрала „Струма“ ДЗЗД в изпълнение на договор № 72/30.10.2014 г.
По искане на жалбоподателите и за изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е допуснал и назначил съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждените части от процесния имот, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с §1а, т. 2 и т. 4 от ПЗР на ЗДС, евентуално чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС по реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи и/или Наредба за базисните цени на трайните насаждения.
Съгласно §1а т. 1 от ДР на ЗДС, "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Съобразно разпоредбата на чл. 32 ал.2, това обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а т. 2 от ДР на ЗДС.
В хода на изготвяне на заключението, вещото лице е изследвало подробно и изчерпателно относимите към поставената му задача факти и обстоятелства, свързани с начина на определяне на пазарната стойност на отчуждавания имот от страна на административния орган. Безспорно е установено, че са събрани доказателства за извършваните сделки с имоти със сходни и идентични с процесния характеристики в период от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката на съответния лицензиран оценител. Правилно е определен вида на имота, а именно, че към момента на издаване на оспореното решение същия е с предназначение „земеделска територия“ и начин на трайно ползване „нива“ от пета категория. Въз основа на представените по делото от Службата по вписванията данни е извършено обследване на финансовите параметри на сключени в описания срок 2 сделки със сходни по характеристики имоти и отговарящи на изискванията, въведени с разпоредбите на ЗДС.
След преценка на относимите към поставената му задача данни, вещото лице е изготвило заключение, според което равностойното парично обезщетение за конкретния имот се равнява на 907 лв., т. е. със 196 лева по – високо от определеното от административния орган в хода на воденото пред него производство.
Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно.
Съдът възприема заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза, което е обективно и изготвено в съответствие с метода, посочен в чл. 32 ал. 2 от ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС. В конкретния случай възприетата от административния орган оценка, извършена от оценителя, участвал в хода на административното производство неправилно е извършена по средно претеглена стойност на сделките, при която при определяне на крайния резултат по – голям дял имат сделките с имоти с по – голяма площ. При изчисления с този метод относимите към производството сделки не са равнопоставени. Вещото лице е използвало средна аритметична стойност за определяне на цена на квадратен метър, при която се определя пазарна стойност на процесния имот, съобразена със всяка една от сделките, без да се допуска влияние на конкретна единична сделка върху оценката в по – висока степен от останалите.
По изложените съображения оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имота следва да се увеличи на 907 лв.
От жалбоподателя се претендира присъждане на направени разноски по делото в размер на 700 лв., от които 200 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и 500 лева възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението за юрисконсулт, претендирано от жалбоподателя е съобразено с разпоредбата на чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, приложим на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП.
Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ИЗМЕНЯ по жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място], Решение № 749 от 10.09.2016 г. на Министерския съвет на Р. Б за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Струма“ Лот 3, Лот 3.1 от км 359+068=км 359+483.52 от Лот 2 до км. 376+000 и център за управление с временна връзка към съществуващ път I-1“ намиращи се в землищата на [населено място] дол, [населено място], [населено място] и [населено място], [община], [населено място] и [населено място] /с изключение на частта, попадаща в регулационните граници на града/, [община], област Б.д в частта касаеща определеното обезщетение за отчуждената част от имот планоснимачен № [номер] с ЕКАТТЕ [номер] /вписан в оспореното решение с № по регистър към ПУП [номер]/, находящ се в землището на [населено място] като:
УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение от 711 (седемстотин и единадесет) лева на 907 (деветстотин и седем) лева.
ОСЪЖДА Министерския съвет да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 700 /седемстотин/ лева. Решението не подлежи на обжалване.