Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] ,[жк], [улица], подадена чрез процесуалния му представител адв. С., против решение № 644 от 05.02.2016 г., постановено по адм. дело № 5048/2014 г. по описа на Административен съд София -град (АССГ).

В касационната жалба са релевирани оплаквания за постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се решението да бъде отменено алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на разноски .

Ответникът по касационната жалба – председателят на Патентно ведомство на Р. Б, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за основателност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - Ц. Б. М., чрез процесуалния си представител адв. Г. счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София - град по жалба на Ц. М. е отменил решение № 588/05.12.2013 г. на председателя на Патентно ведомство на РБ, в частта с която на осн. чл. 46, ал. 5 и ал. 6 от ЗМГО е отменена регистрацията на марка с рег. № [номер] “[марка]“, словна с притежател Ц. М. за стоки от клас 29 от Международната класификация за стоки и услуги (МКСУ) - „мляко“, „млечни продукти“ и „хранителни масла и мазнини“, считано от 02.02.2006 г., като е отхвърлил жалбата в а частта, с която на осн. чл. 46, ал. 5 и ал. 6 от ЗМГО е отменена регистрацията на марката с рег.№ [номер] „[марка]“ словна с притежател Ц. М. за стоки от клас 29 МКСУ - месо, риби, птици и дивеч, местни екстракти, консервирани, сушени варени и печени плодове и зеленчуци, желета, конфитюри и компоти, яйца считано от 02.02.2006 г.

За да постанови оспорения съдебен акт първоинстанциният съд е приел, че решение № 588/05.12.2013 г. на председателя на Патентно ведомство на РБ е издадено в противоречие с материалния закон. Изложил е доводи, че административният орган обсъждайки поотделно, а не в съвкупност събраните в административното производство доказателства е установил, че същите не доказват реално използване на марката през релевантния петгодишен период от 02.02.2006 г. – 02.02.2011 г. по отношение на стоките от клас 29, като са изложени мотиви за недостатъчност в обема на използване, с оглед на което е приел, че по този начин маркопритежателят не е изпълнил задължението си за реално използване на марката по смисъла на чл.19 от ЗМГО.

При обстоен анализ на събраните по делото доказателства и приложимата към казуса материално правна уредба първоинстанционният съд е направил извод, че оспореният акт е постановен, като не са обсъдени в съвкупност всички доказателства - преки и косвени. Съдът е направил извод, че законът не е задал критерий за количество на използването, а следва да бъде преценено дали то е достатъчно за да създаде пазарен дял на стоката, като в тази връзка е от значение продължителността и интензивността на използването.

Въз основа на приложените по делото писмени доказателства, както и от приетите съдебно – маркови експертизи, съдът е приел, че за процесния период с марката „[марка]“- словна са означени около 121565 кг. краве сирене и масло и 15689264 литра прясно мляко, поради което може да се заключи, че е формиран пазарен дял на стоките, означени с марката. С оглед изложеното съдът е формирал извод, че в хода на съдебното производство е реално доказано използването на марката по отношение на стоките от клас 29, „мляко“, „млечни продукти“ и „хранителни масла и мазнини“, поради което е приел за основателна жалбата на М. в тази и част.

Относно решението в частта отменяща регистрацията на марката по отношение на останалите продукти в клас 29, за които е регистрирана марката - месо, риби, птици и дивеч, местни екстракти, консервирани, сушени варени и печени плодове и зеленчуци, желета, конфитюри и компоти, яйца, съдът е приел, че решението е правилно тъй като нито в административното производство, нито в съдебното производство са ангажирани доказателства за реалното ползване на марката в релевантния период за тези стоки от клас 29, поради което е отхвърлил жалбата в тази част. Решението е правилно.

Съдът е обсъдил доказателствата по делото, взел е отношение по направените от страните възражения, като е изградил законосъобразни правни изводи. При правилно установена фактически обстановка, съдът е приел, че оспореното решение на ПВ е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон.

Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че процесната марка е била използвана реално през релевантния период. Въз основа на доказателствения материал и след анализ на практиката на СЕС и на ВАС е стигнал до извод, че за разглеждания период процесната марка е била реално използвана по смисъла на чл.19, ал.1 ЗМГО за стоките от клас 29 от МКСУ „мляко“, „млечни продукти“ и „хранителни масла и мазнини“, поради което не са налице предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО във връзка с чл. 19 ЗМГО.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗМГО регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице. Притежателят на атакуваната марка следва да докаже осъществяването на положителния факт на реално използване на защитения знак през релевантния период за стоките, за които е регистриран.

В националното законодателство е определено законово понятието „реално използване на марка”, като съгласно чл.19, ал.2 ЗМГО „ за реално използване по смисъла на ал.1, освен използването по чл.13, ал.2 се счита и: 1.използването на марката от притежателя и във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрарана; 2. поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Р. Б, независимо от това, че са предназначени само за износ. И.то на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него.

Както правилно е приел първоинстанционният съд, за да се извърши преценка налице ли е реалното използване на марка по чл. 19, ал. 2 ЗМГО следва да се установи - предлагане или предоставяне на услуги с този знак (чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО) използването на знака в търговски книжа и в реклами (чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗМГО). За реално използване се счита и използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана. Реалното използване на марката се обуславя от използването й в съответствие с нейната основна функция - да отличи и служи като гаранция за произхода на стоките и услугите, за които е регистрирана, с цел да създаде или запази пазара на тези стоки и услуги.

В конкретния случай въз основа на представените доказателства съдът правилно е приел, че е налице реално използване на марката, тъй като в релевантния период с марката са означавани значителни количества продукти от клас 29 по МКСУ- „мляко“, „млечни продукти“ и „хранителни масла и мазнини“, което води до извода за формиран пазарен дял на стоките .

Наведените в касационната жалба доводи за недоказаност на съгласието на маркопритежателя, марката да бъде използвана от трето лице са обсъдени подробно от първоинстанционния съд, поради което не следва да бъдат преповтаряни от настоящата инстанция.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съдът счита, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

При този краен извод в полза на касатора и председателя на Патентното ведомство на Р. Б разноски не следва да бъдат присъждани. По отношение на ответника Ц. Б. М. разноски също не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение. РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 644 от 05.02.2016 г., постановено по адм. дело № 5048/2014 г. по описа на Административен съд София –град. Решението е окончателно.