Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ - [населено място], чрез процесуалния му представител ст. юрк. В., против решение № 1506/25.07.2016 г., постановено по адм. дело № 1706/2015 г. от Административен съд Пловдив, в която се мотивират оплаквания за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответницата - Т. М. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Т., е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира разноските пред настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение АС - Пловдив е отменил заповед № ОСОС-140/01.06.2015 г. на Изпълнителния директор на БАБХ към Министерство на „Земеделието и храните”, с която на основание е чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Т. М. С. на длъжност началник отдел "Анализ на риска" в ОДБХ - Пловдив към БАБХ, с ранг IV–ти старши, № по ред от КДА: 193, длъжностно ниво 7 А, код по НКПД: 12137022, считано от датата на връчване на заповедта и административният орган е осъден да заплати на жалбоподателката съдебни разноски в размер на 600 лева.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административно производствените правила и приложимия материален закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Съдът е изяснил фактическата обстановка в съответствие със събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят.

На спорния по делото въпрос съдът е дал съответен на приложимия материален закон отговор.

От приложените по делото писмени доказателства и експертиза е установено, че в ОДБХ - Пловдив, длъжността „Началник-отдел "Анализ на риска"“ е съществувала, като нормативно установена позиция, в длъжностното разписание от 02.02.2015 г., когато е създаден отделът до 31.05.2015 г. В утвърденото длъжностно разписание, в сила от 01.06.2015 година, той вече не е предвиден и е престанал да съществува.

Установено и също, че считано от 22.05.2015 г. Т. С. е преназначена от длъжността началник-отдел "Анализ на риска" на длъжността „Началник-отдел "Контрол на храните"“ в ОДБХ - Пловдив, на осн. чл. 82, ал. 1 ЗДСл., съгласно заповед № ОСПП-106 от същата дата. Не е спорно също, че тази заповед е влязъл в сила административен акт, породил търсените правни последици /с оглед решение № 1706/2015 г. по адм. дело № 1422/2015 г. на АС - Пловдив, потвърдено с решение 2150/21.02.2017 г. по адм. дело № 12595/2015 г. на ВАС/.

От изложеното следва, че след като към датата на издаване на оспорвания административен акт г-жа С. е заемала длъжността „Началник отдел“ не в отдел „Анализ на риска“, а в друг отдел - "Контрол на храните", тази заповед е неотносима за нея.

Затова изводите на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) за прекратяване на служебното правоотношение на С. са правилни и законосъобразни. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена съгласно представения списък на разноските.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1506/25.07.2016 г., постановено по адм. дело № 1706/2015 г. на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ да заплати в полза на Т. М. С. от [населено място] сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща направени по делото разноски в касационното производство. Решението е окончателно.