Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.
Началникът на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ – Габрово при РДНСК – Северен централен район обжалва Решение № 84/26.09.2016 г. на Административен съд – Габрово по адм. дело № 42/2016 г., с което е отменена негова Заповед № ДК-19-01/17.02.2016 г., забраняваща достъпа и ползването на строеж „Каломаслоуловител и септична яма (локални пречиствателни съоръжения към обект „Бензиностанция, газстанция, автомивка, търговия и ЗХР“)“, находящ се в поземлен имот с идентификатор [номер] и частично попадащ в поземлен имот с идентификатор [номер] по кадастралната карта на [населено място], като ползван без да е въведен в експлоатация по предвидения в чл. 177, ал. 2 ЗУТ ред.
О. [] е на становище за неоснователност на оспорването.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и правилност на съдебното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
1. Неоснователен е основният касационен довод за недопустимост на първоинстанционното решение поради отпаднал правен интерес от оспорване, аргументиран с доброволното премахване на строежа, предмет на заповедта.
а. Няма данни за пълна идентичност между премахнатия след издаването на заповедта и обекта, описан в нея. Напротив, строежът е премахнат частично (съоръженията са преместени) с оглед съобразяването на местоположението му с границата на съседния имот – вж. изрично в този смисъл и изявлението на управителя на дружеството в становище до административния съд от 20.05.2016 г.
б. Дори и да се приеме, че е премахнат в цялост строежът, чието ползване е забранено, в периода от съобщаването на заповедта до настъпването на твърдения нов юридически факт по чл. 142, ал. 2 АПК забраната е действала, доколкото актът за налагането й е предварително изпълняем – чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Правният интерес на адресата на заповедта от проверката на законосъобразността й произтича от възможността да предяви иск за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предпоставка за допустимостта на който е...