Образувано е по две касационни жалби: на началника на РДНСК – Южен централен район, и на Е. А. С., от [населено място], против Решение № 239 /28.10.2016 г. по адм. д. № 25 /2016 г. по описа на Административен съд - Хасково.
С първата касационна жалба - на началника на РДНСК-ЮЦР, се обжалва решението, в частта, с която е обявена за нищожна негова Заповед №ДК-02-ЮЦР-1 /11.01.2016 г., по отношение на нареждане за премахване на обект „Павилион“ и в частта, с която е отменена Заповед №ДК-02-ЮЦР-1/11.01.2016 г., по отношение на нареждане за премахване на строеж „тръбен кладенец – сондаж“.
С втората касационна жалба - на Е. А. С., се обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Заповед №ДК-02-ЮЦР-1 /11.01.2016 г., по отношение на нареждане за премахване на строеж „Изкопни работи, чакълирана площадка 20х10м, бетонова площадка 6х6м“.
В двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност на решението в съответната обжалвана част и се иска отмяната му.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.
Върховният административен съд намира касационните жалби, подадени от надлежни страни и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустими и като ги разгледа по същество, констатира:
С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил оспорването на Е. А. С. срещу Заповед №ДК-02-ЮЦР-1 /11.01.2016 г., в частта, с която началникът на РДНСК - Южен централен район, на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) /ЗУТ/ е наредил да се премахне незаконен строеж „Изкопни работи, чакълирана площадка 20х10м, бетонова площадка 6х6м“, попадащ в централната зона на археологически обект „Праисторически и протоисторически ямен комплекс и останките от път „В. Д“, намиращ се в ПИ [номер], м. „С. А.“, землище на [населено място], [община], отменил е същата заповед в частта, с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) /ЗУТ/ е наредено да се премахне незаконен строеж „тръбен кладенец – сондаж“ на същия адрес и е обявил заповедта за нищожна в частта, с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) /ЗУТ/ е наредено да се премахне незаконен строеж „Павилион“, находящ се в централната зона на археологическия обект.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че по отношение на „Изкопни работи, чакълирана площадка 20х10м, бетонова площадка 6х6м“, заповедта е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Въз основа на доказателствата, събрани в хода на административната преписка и в съдебната фаза, е формирал мотиви относно вида и категорията на обекта, чието премахване е разпоредено като незаконен, изграден без инвестиционен проект и разрешение за строеж. Изведени са изводи за нищожност на процесната заповед по отношение на нареждането за премахване на „Павилион“, тъй като същият е преместваем обект и по смисъла на чл. 57а, компетентен да издава заповеди за премахването му е кметът на общината. Също така е установено, че на описаното в заповедта място липсва строеж „тръбен кладенец – сондаж“ и че заповедта в тази част следва да бъде отменена.
Подадените срещу така постановеното решение касационни жалби са неоснователни.
Първият спорен въпрос е относно статута на обекта „Павилион“ и обусловеният от него въпрос за валидността на обжалваната заповед в тази част е законосъобразно разрешен. След съвкупна преценка на доказателствата и писменото заключение на назначената по делото съдебно техническа експертиза, обосновано и в унисон с материалния закон е прието, че същия представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, във връзка с § 5, т.80 ДР ЗУТ, с оглед неговите характеристики. Констатациите на експертизата досежно вида, местоположението, монтажа и предназначението на павилиона съответстват на тези по констативния акт и оспорената заповед, но обратно на приетото от административният орган сочат на преместваем обект, за поставянето на който са изискуеми разрешение за поставяне и то по одобрена актуална схема за разполагане на обекта. При липса на тези предпоставки, обекта подлежи на премахване по реда на чл. 57а ЗУТ, а не в процедура по чл. 225а ЗУТ. Компетентен да издаде въпросната заповед е кметът на общината, затова правилно съдът е приел обжалваният административен акт за нищожен, като издаден при липса на компетентност, в частта за обекта „Павилион“.
По отношение на „Изкопни работи, чакълирана площадка 20х10м, бетонова площадка 6х6м“, обосновани и в съответствие с материалния закон са изводите относно характеристиката на обекта като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Строежът е от първа категория, по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" ЗУТ, като извършен в границите на археологически резерват извън урбанизирани територии. Статутът на обекта се определя по силата на закона и не зависи от волята на държавния орган да го категоризира като такъв. Изводът намира опора в разпоредбата на чл. 146, ал.3 от ЗКН, съгласно която "недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон". Нормата има за цел да установи закрила на подобни обекти до окончателното произнасяне на компетентния орган и предварително им придава статут от посочената категория, без да е необходима нарочна заповед. Ето защо обжалваната заповед в тази част се явява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган в кръга на правомощията, предоставени му със закона - чл. 225, ал. 1 вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Изложеното и безспорната липса на строителни книжа - инвестиционен проект и разрешение за строеж, определят същия обект като незаконен строеж.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №106, том II, рег. №2662, дело №236 от 2011 г. става ясно, че строежът е изграден след 2011 г. и не са приложими разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което той не може да се ползва със статут на търпимост.
При издаване на заповедта по чл. 225 ЗУТ административният орган дължи конкретно описание на предмета на указаните с този акт разпоредителни действия, което в случая не е постигнато. Противно на изложеното в обстоятелствената част на административния акт, в ПИ [номер], м. „С. А.“, землище на [населено място], [община], не е установен „тръбен кладенец – сондаж“, предвид което обоснован и в унисон с материалния закон е решаващият правен извод за отмяна на заповедта в тази част като незаконосъобразна.
Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и фактическите констатации се подкрепят от доказателствата по делото, поради което същото е и обосновано и следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 239 /28.10.2016 г. по адм. д. № 25 /2016 г. по описа на Административен съд - Хасково. РЕШЕНИЕТО е окончателно.