Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район [район], [улица], чрез управителя Д. Б. Т., против Решение №43 /24.01.2017 г. постановено по адм. д. №681/2015 г. по описа на Административен съд – София област, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по делото - кметът на [община], в писмено становище оспорва жалбата и претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение Административен съд – София-област е отхвърлил жалбата на [фирма], против Заповед №ЛС-01-756 /08.05.2014 г. на кмета на [община], като неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 225а, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, по отношение на настоящия касатор и с нея е разпоредено премахването на незаконен строеж представляващ: „масивна ограда”, с размери: дължина около 30 м., височина 1,80 м. от прилежащия терен, изградена от бетонова основа бетонови колони с размери 0,030/0,30 м. и бетонова плътна част между тях, с покритие керемиди. Обекта е разположен на регулационната линия между имоти с идентификатори ПИ [номер] и ПИ [номер] по плана на [населено място], [община].

Според съда, заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, без съществени нарушения административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Изведени са изводи за нетърпимост и неузаконимост на строежа, съответно на които жалбата е отхвърлена. Решението е правилно.

От данните по делото е установено, че процесният строеж е реализиран от Д. Б. Т., през 2004 г., без строителни книжа...