Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. М. и Ц. С. Г., срещу Решение № 2169 /15.11.2016 г. по адм. дело № 775 /2016 г. на Административен съд Пловдив. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Претендират се разноски.

Подадена е и частна жалба от Д. С. М. и Ц. С. Г., срещу Решение № 2169 /15.11.2016 г., по адм. д. № 775 /2016 г. на Административен съд Пловдив, в частта, с която производството по делото е прекратено.Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по същество по възраженията му.

Ответниците: [фирма] и О. К, в писмени възражения, оспорват касационната и частната жалби и молят за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Ответникът община К. претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Счита за обосновано и обжалваното решение в прекратителната му производството част и предлага да се остави без уважение частната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение приема касационната и частната жалба за процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с наведените оплаквания и провери решението, намира същите за НЕОСНОВАТЕЛНИ:

С. З № 18-1560 /25.02.2016 г. на началника на СГКК - Пловдив към АГКК е одобрено изменението в КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-52 /16.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК – гр. С., при което се отстранява непълнота и грешка при отразяване на границите на УПИ [номер], кв. [номер] с идентификатор [номер], състоящо се в: нанасяне на нови обекти в КККР: ПИ с ид. [номер]; ПИ с ид. № [номер]; сгради с ид. № [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: ПИ с ид. № [номер]; № [номер] и № [номер]; заличени обекти от КККР: ПИ с ид. № [номер]; ПИ с ид. № [номер]; сгради с ид. № [номер]; [номер]; [номер]; [номер], съгласно приложената скица-проект за това изменение.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Д. С. М. и Ц. С. Г. против Заповед № 18-1560 /25.02.2016 г. на началника на СГКК - Пловдив към АГКК в частта с която е одобрено изменението на КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-52 /16.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК – гр. С., състоящо се в отстраняване на непълнота и грешка с изменение на общата граница между ПИ със стар идентификатор № [номер], съответно нов идентификатор № [номер], и ПИ с идентификатор № [номер] и данните за площта на същите, съгласно приложената скица-проект за това изменение, и е оставил без разглеждане жалбата в останалата й част. Съдът е приел, че Д. С. М. и Ц. С. Г. са носители на право на собственост на 1500/10309 ид. ч. от ПИ с идентификатор № [номер], но по отношение на нанесените нови обекти в КККР: ПИ с ид. [номер], извън общата му граница с ПИ с идентификатор № [номер]; ПИ с ид. № [номер]; сгради с ид. № [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; променени граници на съществуващи обекти в КККР: ПИ с ид. № [номер]; № [номер] и заличени обекти от КККР: ПИ с ид. № [номер]; ПИ с ид. № [номер]; сгради с ид. № [номер]; [номер]; [номер]; [номер], съгласно приложената ски­ца-проект за изменението, касаторите не се явяват собственици или носители на други вещни права, поради което не са пряко и непосредствено засегнати от оспорваната заповед в тази част и не се явяват заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. По отношение на останалата част от заповедта, въз основа на заключението на изслушаната и неоспорена съдебно-техническа експертиза съдът е приел, че съществуващите непълноти и грешки в КК са отстранени в проекта за нейното изменение. Във връзка с твърдението за наличието на спор за материално право между Д. С. М. и Ц. С. Г. - от една страна, и [фирма] - от друга, административният съд е счел, че с влезли в сила решения на Районен съд-Карлово, са отхвърлени вещноправните претенции на жалбоподателките за навлизането на имота на дружеството в част от техния имот.

Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

В случая, както правилно е приел и административният съд, жалбоподателките не са заинтересовани лица от изменението, направено със заповед № 18 – 1560/25.02.2016 г. на началника на СГКК Пловдив, по отношение на нанесените нови обекти в КККР: ПИ с ид. [номер], извън общата му граница с ПИ с идентификатор № [номер]; ПИ с ид. № [номер]; сгради с ид. № [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; променени граници на съществуващи обекти в КККР: ПИ с ид. № [номер]; № [номер] и заличени обекти от КККР: ПИ с ид. № [номер]; ПИ с ид. № [номер]; сгради с ид. № [номер]; [номер]; [номер]; [номер], тъй като видно от представените в хода на производството доказателства, те се легитимират като собственици на 1500/10309 ид. ч. от ПИ с идентификатор № [номер], който имот не се засяга от посоченото изменение. Поради това жалбоподателките не попадат в категорията на лицата, разполагащи с право да оспорват издадения административен акт в тази му част.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР, чл. 58, ал. 3 и ал. 5 и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри.

Действително наличието на непълнота и грешка в кадастъра е предпоставка за изменение на кадастралната карта при условията и по реда на чл. 54 от ЗКИР с цел отстраняването й и съобразяването на кадастралните данни с действителното положение на имотите. По делото е изяснено, че между страните са водени спорове за собственост, при което са налице влезли в сила Решение № 473 /24.11.2015 г., постановено по гр. дело № 253 /2013 г. и Решение № 409 /17.10.2014 г., постановено по гр. дело № 665 /2013 г., и двете по описа на Районен съд - Карлово. Съобразно тези решения е признато за установено по отношение на [фирма] и община К., че настоящите касатори не са собственици на части от УПИ [номер]- комунални услуги в кв. 15а по рег. план на [населено място] и ПИ [номер], и изцяло е отхвърлена претенцията на М. и Г., че са собственици на 1500 кв. м, съставляващи целия бивш имот [номер]. От всички доказателства по делото, включително заключението на СТЕ, се установява, че с направено изменение по искане на [фирма] се привеждат в съответствие данните по КККР с данните по нотари­алния акт, с който дружеството се легитимира като собственик на УПИ [номер]-ко­мунални услуги, кв.[номер] по плана на [населено място]. По този начин съществуващите непълноти и грешки в КК са отстранени в проекта за нейното изменение и съгласно заключението на СТЕ с процесната заповед се възстановява както несъответствието в границите на имота на дружеството, така и несъответствието в площите.

Предвид изложеното, оспорената Заповед № 18-1560 /25.02.2016 г. на началника на СГКК - Пловдив е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и с целта на закона. Като е отхвърлил жалбата на Д. С. М. и Ц. С. Г. в посчената част, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на община К. за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за извършването им.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2169/15.11.2016 г., постановено по адм. дело № 775/2016 г. по описа на Административен съд-Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно.