Производството е по реда на чл. 237 и сл.АПК.

Образувано е по молба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], представлявано от управителя П. Н. Н., за отмяна на влязлото в сила Решение № 4616 /24.04.2015 г. по адм. д. № 11254 /2014 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № 1712 /10.07.2014 г. по адм. д. № 4023 /2013 г. на Административен съд – Варна, и вместо него е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Ревизионен акт № МД-РА-009/28.08.2013 г., издаден от орган по приходите към Дирекция „Местни данъци“ при община В., в частта, в която на дружеството е отказано възстановяване на сумата от 43 643,65 лв., като недължимо платени задължения за данък превозни средства по подадено искане от дружеството по реда на чл. 128 от ДОПК.

Молителят релевира основание по чл. 239, т. 1 от АПК, като твърди, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото. П. Р № 359 /14.01.2016 г. по наказателно дело № 1214 /2015 г. на Върховния касационен съд, с което е оставено в сила решение № 139 /17.07.2015 г. по внохд № 126 /2015 г. на Апелативен съд – Варна. С решението въззивната инстанция е изменена присъда № 26 на Варненския окръжен съд по нохд № 35/2015 г. по описа на същия съд, постановена на 06.03.2015 г. на подсъдимата К. А. П., в наказателната й част, като е отменено приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и е постановено общо наказание в размер на две години лишаване от свобода на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а в останалата част присъдата е потвърдена.Позовавайки се на решението на Върховния касационен съд, дружеството претендира съдебното решение, постановено от Върховния административен съд да бъде отменено.

Ответникът – кметът на...