2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 601

гр. София, 04.04.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гр. дело № 1237 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по подадена от Е. У., чрез пълномощник адв. Л. Й. от САК, молба за отмяна на определение №20022502 от 18.03.2022 г. по ч. гр. д. №21267/2019 г. на Софийски районен съд, потвърдено с определение № 3857 от 29.04.2022 г., по ч. гр. д. № 3610/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което: е върната на осн. чл.275 ал.2 във вр. с чл. 262 ал.2 т.1 ГПК подадената от Е. У. частна жалба вх. №23000409/14.01.2022 г. по реда на чл.419 ГПК, като подадена след изтичане на срока за обжалване; е върнато подаденото от Е. У. възражение по чл.414 ГПК вх. №23000407/14.01.2022 г. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 27.11.2020 г., като подадено извън срока по чл.414 ал.2 ГПК; и е оставена без уважение подадената от Е. У. молба по чл.420 ГПК с вх. №23000408/14.01.2022 г. за спиране на изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 27.11.2020 г. по ч. гр. д. №21267/2019 г. на Софийски районен съд .

В молбата се сочи наличието на основание за отмяна на определението по чл. 303, ал. 1, т.1 и т.5 ГПК. Твърди се, че правото на защита на молителя в процеса било нарушено. Сочи се, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за правилното решаване на делото, които не са били известни на молителя и не е могло да бъдат представени своевременно, от които може да се установи, че процедурата по призоваване и връчване на съдебни книжа по делото на молителя е била нарушена.

Ответникът по молбата за отмяна не е представил писмен отговор по чл.306 ал.3 ГПК, и не е взел становище по молбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето г. о., след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл.307, ал.1 ГПК, намира молбата за процесуално недопустима по следните съображения:

Процесуалноправният институт на отмяната на влезли в сила съдебни решения по ГПК е извънреден способ за защита срещу правните последици на едно незаконосъобразно съдебно решение, с което се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор основано на силата на пресъдено нещо като последица от влизането в сила на акта. Целта на така уредената правна уредба на отмяната е именно защитата, при наличие на съответните основания за това, срещу тази непререшаемост на спора по същество, при положение, че същият е решен неправилно от съда и това решение е влязло в сила, т. е. породило своите последици. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията /фактическите състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях.

Процесното определение, с което съдът е приел, че частната жалба и възражението по чл.414 ГПК следва да бъдат върнати, като просрочени, а молбата за спиране по чл.420 ГПК е оставена без уважение не е сред актовете, подлежащи на отмяна по реда на чл.303 и следващите от ГПК.

По изложените съображения следва да се приеме, че подадената молба за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Е. У., подадена чрез пълномощник адв. Л. Й. от САК, за отмяна на определение №20022502 от 18.03.2022 г. по ч. гр. д. №21267/2019 г. на Софийски районен съд, потвърдено с определение № 3857 от 29.04.2022 г., по ч. гр. д. № 3610/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което: е върната на осн. чл.275 ал.2 във вр. с чл. 262 ал. 2 т. 1 ГПК подадената от Е. У. частна жалба вх.№23000409/14.01.2022 г. по реда на чл.419 ГПК, като подадена след изтичане на срока за обжалване; е върнато подаденото от Е. У. възражение по чл.414 ГПК вх. №23000407/14.01.2022 г. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 27.11.2020 г., като подадено извън срока по чл.414 ал.2 ГПК; и е оставена без уважение подадената от Е. У. молба по чл.420 ГПК с вх. №23000408/14.01.2022 г. за спиране на изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 27.11.2020 г. по ч. гр. д. №21267/2019 г. на Софийски районен съд.

Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.