О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№596

ГР. София, 04.04.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение в закрито заседание на 29.03.2023 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1101/23 г., намира следното:

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.

Постъпила е молба от Л. Т. за отмяна на влязлото в сила решение на РС Варна по гр. д. №5295/2017 г. в частта за упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето Д. Т. / син на молителя и ответницата по молбата Р. Т., род. през 2013 г./ на осн. чл.303, ал.1,т.1 и 4 ГПК. Посоченото от молителя решение на РС Варна е обжалвано пред ОС Варна, който е постановил свое решение по спора от 27.02.2020 г. по гр. д. №1152/19 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС от 1.10.20 г. по гр. д. №1615/20 г. на четвърто г. о. На осн. чл.296, т.3 ГПК и съгласно ТР №7/17 г. ОСГТК на отмяна в случая подлежи постановеното по делото влязло в сила въззивно решение, поради което следва да се счита, че молбата е подадена за неговата отмяна.

Ответницата по молбата Р. Т. я оспорва като недопустима / просрочена и на двете заявени основания по чл.303, ал.1 ГПК/ и неоснователна.

ВКС намира молбата за недопустима – с влязлото в сила въззивно решение на ОС Варна, чиято отмяна се иска, е разрешен спор на страните по чл.59, ал.2 СК. В рамките на това производство съдът не разрешава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването на субективно материално гражданско право, а производството има за предмет промяна на граждански правоотношения, която обаче не произтича от упражняване на конкретно субективно право, регламентирано от закона, а от...