2
№ 366
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и петата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВАпри участието на секретаря Р. С. като разгледа гр. д. № 131 по описа за 2024 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. К. Я., с адрес в [населено място], против въззивно решение № 182 от 26 октомври 2023 г., постановено по в. гр. д. № 338/2023 г. по описа на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 852 от 7 юли 2023 г., постановено по гр. д. № 716/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на М. К. Я. по чл. 105 СК, която е осиновена през 1975 г., да й бъде предоставена информация за произхода, основани на твърдение, че важни обстоятелства налагат това.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 3832 от 6 август 2024 г., постановено по настоящото дело, по въпроса за това кои са тези „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 СК, при наличието на които следва да се допусне разкриване произхода на осиновеното лице.
По поставения въпрос в практиката на ВКС, установена с решение № 161 по гр. д. № 1179/2020 г. на ВКС, IV г. о., е възприето разбиране, че „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 СК са всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства - от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители, като ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Това право може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел.
Цитираното разрешение не е възприето в обжалваното решение, но това се явява ирелевантно за основателността на касационната жалба, доколкото след постановяване на въззивното решение с ДВ бр. 106/2023 г., в сила от 22.12.2023 г., разпоредбата на чл. 105, ал. 1 СК е изменена, а в § 37 ПЗРЗИДСК законодателят е приел, че започналите, но неприключили съдебни дела по чл. 105 СК до влизането в сила на този закон, се довършват по новия ред. Новата редакция на чл. 105, ал. 1 СК, приложима в настоящия случай, предвижда, че осиновителите, навършилият осемнадесет години осиновен, неговите низходящи, съпругът, съответно съпругата, може да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, а окръжният съд се произнася с решение, след като е уведомил за производството родителите по произход на осиновения и изслуша заключението на прокурора, като в случаите, когато родителите по произход на осиновения не може да бъдат установени по реда на Гражданския процесуален кодекс или са починали, те не се уведомяват. Следователно отпада изискването за обосноваване на искането за предоставяне на информация за биологичния произход с важни обстоятелства. Тази промяна е въведена законодателно, за да гарантира правото на осиновения да познава произхода си, като е съобразена и с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и практиката на Съда на Европейския съюз. Това обаче не означава, че съдът, сезиран с молба по чл. 105, ал. 1 СК, не следва да осъществи преценка за съблюдаване на баланса между признатото право на детето да научи истината за своя произход, от една страна, и правото на анонимност на биологичния родител, от друга. Следва да се има предвид и че производството по чл. 105 СК се развива по реда на част VI ГПК – „Охранителни производства“, поради което следва да се прецени дали искането на молителя за предоставяне на информация за произхода е продиктувано от неморални или користни подбуди или цели увреждане правата на трети лица.
В случая по делото е установено, че молителката е [дата на раждане] с вписани родители Ж. С. С. и К. М. К., и има две деца, родени през 1993 г. и 1998 г. Молителката е претърпяла хирургична интервенция поради карцином на млечната жлеза през 2008 г. и е предприета следоперативна терапия. Молителката е обосновала искането за предоставяне на информация за произхода си с правото да изгради собствената си идентичност, както и за да установи генетична предразположеност към някои заболявания и да бъде предотвратено потенциално кръвосмешение. По делото е разпитана рождената майка на молителката, която е заявила, че не желае разкриване на тайната на осиновяването, тъй като това би довело до значителни проблеми в създаденото от нея семейство. Установено е още, че бащата е неизвестен.
При изяснените в случая обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че искането на молителката е продиктувано от естествената необходимост човек да познава рождените си родители (а и други роднини от кръга на биологичното си семейство), както и да е запознат със здравната им история. Молителката отдавна е навършила пълнолетие, майка е на две деца и изразява осъзнато желание да получи информация за биологичния си произход. Следователно не се касае за неморални или користни подбуди или намерение за увреждане правата на трети лица. Правото на лицето да научи истината за своя произход в случая обаче се конкурира с правото на личен живот на биологичния родител, пожелал да запази своята анонимност. В случая рождената майка на молителката е изразила твърдото си несъгласие за разкриване на произхода, като е посочила, че създаденото от нея семейство, както и социалното й обкръжение, не знаят за осиновяването и тази информация ще има негативно отражение за нея и близките й. Това становище не е без значение за настоящото охранително производство, доколкото неговият характер принципно предполага то да не завършва с издаването на акт, който да накърнява правата на трети лица. Същевременно за конкретното охранително производство следва да се има предвид възприетото в решение № 210 по гр. д. № 212/2024 г. на ВКС, III г. о., разбиране, че когато уведоменият рожден родител се е противопоставил на искането по молбата, решението на съда не може да се обляга на предположение за неизбежен противоправен резултат от знанието за произхода. Освен това положително решение на съда по молбата за достъп до данните за биологичния произход, съдържащи се в осиновителното дело, не е овластяване за предприемане на действия, накърняващи чужда правна сфера, нито е основание за налагане на нежелан личен контакт. Разкриване на защитената информация не е равнозначно на нарушаване на гаранциите за ненакърнимост на личния и семеен живот на трети лица. Действително, както се сочи в цитираното решение, искането на осиновения да узнае истината за произхода си по презумпция не вреди и не накърнява принципа на правната сигурност. От значение е как предоставената информация за биологичния произход ще се използва от молителя, който, като субект и на гражданското задължение да не вреди на другите с поведението си, би отговарял за свое неправомерно поведение по всички действащи правила на обективното право. Така, разяснявайки смисъла на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 СК и характера на производството, съдът на практика стига до извод, че само по себе си несъгласието на биологичния родител за разкриване тайната на осиновяването не може да обоснове отрицателно решение на съда. В същия смисъл е и решение № 156 по гр. д. № 7/2024 г. на ВКС, III г. о., в което е прието, че даденото отрицателно становище от страна на биологичната майка не е обосновано с доводи и конкретни мотиви, които да сочат, че е налице опасност от застрашаване на нейните законни права и интереси, а такава не се установява и от данните по делото. Решението е подписано с особено мнение, в което се сочи, че доколкото биологичният родител не участва като страна в производството по чл. 105, ал. 1 СК и не може да се защити, то съдът не може да издаде властнически акт, който да наруши правата му. И в този случай изводът за отхвърляне молбата на осиновителя се аргументира не с волеизявлението на биологичния родител, а с характера на производството.
Според настоящия съдебен състав в постановената до момента съдебна практика след изменението на чл. 105, ал. 1 СК, вкл. цитираната, не е разглеждан един съществен аспект на проблема за баланса между правото на осиновения да знае произхода си и правото на биологичния родител да запази личната си сфера, а именно – доколко при изрично противопоставяне на биологичния родител да се разкрие информация за произхода на молителя, уважаването на молбата действително ще удовлетвори желанието на осиновеното лице да изгради своята идентичност. В тази връзка следва да се подчертае, че ако съдът даде достъп до осиновителното дело, това не означава, че автоматично предоставя и възможност за контакт на живо с биологичния родител или неговото ново семейство (ако има такова), още по-малко създава за някого задължение да инициира такъв. Изцяло от личния подход на молителя и от добрата воля на рождения му родител ще зависи дали те изобщо ще се запознаят, дали ще разменят каквато и да е информация за себе си и за семействата си, дали ще искат да поддържат контакт помежду си или с други биологични роднини. При изразено в производството несъгласие на родителя да се разкрива информация за него на даденото за осиновяване дете, освен че съществува рискът в последното да се затвърди чувството, че е отхвърлено, на практика е малко вероятно то да научи това, което го интересува за произхода му, от този родител. В този смисъл настоящата законодателна уредба не отчита, че едно запознаване с документите, съдържащи се в осиновителното дело, не е в състояние да удовлетвори човешката потребност на осиновения да изгради по-добра представа за себе си, като научи кои са биологичните му родители, има ли други братя или сестри, има ли в рода наследствени болести и т. н. Следва да се подчертае, че част от тази информация изобщо не се съдържа в осиновителното дело и, както се посочи по-горе, предоставянето й зависи от волята на родителя, когото нито съдът, нито друга държавна институция може да принуди да сподели обстоятелства от личния си живот. Още по-несигурен е полезният ефект на едно положително съдебно решение, даващо достъп до осиновителното дело, в настоящия случай, при който рожденият баща е неизвестен и следователно единственият сигурен източник на информация за него е майката, която иска да запази своята лична сфера анонимна.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в случая целта на производството по чл. 105, ал. 1 СК ще бъде постигната и балансът между интересите на молителката и на рождената й майка ще бъде запазен, ако се предостави достъп до осиновителното дело само в частта му, в която са налични данни за рожденото име на молителката и за здравословното състояние на двамата биологични родители. Съгласно чл. 52, ал. 1 от Семейния кодекс от 1968 г., в сила към момента на осиновяването, народният съд събира сведения за осиновявания и осиновяващия от общинските (районните) народни съвети или кметствата по местожителствата им. При наличие по осиновителното дело на информация, касаеща здравословното състояние на рождените родители на молителката, както и самата молителка (напр. отбелязване за осиновяваното дете, че е родено с определени здравни особености или че някой от биологичните му родители има хронично или наследствено заболяване или някакви други специфики, касаещи здравния им статус), същата следва да й бъде предоставена. По такъв начин най-пълно би се удовлетворило желанието на молителката, без същевременно да се накърнява правото на личен живот на биологичната й майка и на формираното от нея семейство. Следва да се посочи, че на основание чл. 105, ал. 4 СК държавните органи и органите на местно самоуправление, които съхраняват информацията за дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването, са длъжни да предоставят информация за произхода на осиновения или касаеща лично него. Следователно общинските служби, имащи достъп до оригиналния акт за раждане на молителката, също имат задължението да й предоставят информация в посочения обем.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 182 от 26 октомври 2023 г., постановено по в. гр. д. № 338/2023 г. по описа на Апелативен съд – В., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕНА на М. К. Я. с ЕГН [ЕГН] информация за биологичния й произход чрез осигуряване на достъп до гр. д. № 3892/1975 г. по описа на на Районен съд – Варна САМО В ЧАСТТА, съдържаща данни за рожденото й име и за здравословното състояние на биологичните родители.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: