О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 582

София, 03.04.2023 г.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4079 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 953 от 27.04.2022 г. по в. гр. д. № 9837/2021 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 20050977 от 23.02.2021 г. по гр. д. № 11624/19 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от Г. К. Б., Б. Т. Т.-Б., П. К. Г. и О. М. Г. срещу И. П. П. и М. П. Н.-П. иск по чл.108 ЗС за собственост на гараж № 3, находящ се в [населено място], район Л., [улица], разположен в сутеренния етаж на сградата в УПИ .......... от кв. ........по плана на [населено място], местност „Л. II част“, на кота – 3, 00 метра, със застроена площ от 22, 80 кв. м.

Въззивният съд е приел, че ищците са носители на правото на строеж на сградата, в която се намира процесният гараж, въз основа на нотариален акт № ..../23.01.1996 г. С този нотариален акт учредителите са си запазили правото на строеж за определени обекти, като един от тях – С. А. Н., е запазил правото на строеж на апартамент № 9 на четвъртия етаж и гараж № 4 в сутерена.

С нотариален акт № .../16.05.1996 г. С. А. Н. дарил на дъщеря си Б. С. П. правото на строеж върху ап. № 9 и гараж № 4.

Сградата е била построена и въведена в експлоатация с разрешение за ползване № ......./07.12.1998 г., а с акт за узаконяване № .../15.10.1998 г. първоначалният инвестиционен проект е претърпял несъществени изменения, в резултат на промени в строителството, за което е издаден и проект за узаконяване от 15.10.1998 г.

С договор за доброволна делба с нотариално удостоверени подписи с рег. № 923/19.05.1999 г. ищците са поделили помежду си част от обектите, по отношение на които са придобили право на собственост съгласно учреденото им право на строеж, сред които не е процесният гараж № 3.

С нотариален акт № .../2013 г. за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност, Б. С. П. е била призната за собственик на основание давностно владение на процесния гараж № 3. В оспоренoто от ищците постановление от 09.12.2013 г. за извършена от нотариуса обстоятелствена проверка е посочено, че Б. П. е придобила по дарение правото на строеж на ап. № 9 и гараж № 4 от баща си; след като строителството им било реализирано се оказало, че гараж № 4 е неизползваем по предназначение, тъй като бил с по-малка площ, а и се наложило използването му за маневриране от и до другите гаражи, поради което й бил даден процесният гараж от строителя, но замяната не била извършена по съответния ред; владението й продължило повече от законоустановения давностен срок, спокойно и непрекъснато, изразено по явен и категоричен начин.

С нотариален акт № .../26.02.2014 г. Б. С. П. е продала на ответниците И. П. П. и М. П. Н.-П. процесния гараж № 3.

Според допълнителното заключение на СТЕ при съпоставяне на архитектурните проекти от 1995 г. и проекта за узаконяване от 15.10.1998 г. относно сутерена на сградата и в частност – по отношение на гараж № 4, няма несъответствия. Единствената разлика е, че е преместена стената на сутерена от контура А-Б към А-В по източната граница. При замерване на място вещото лице е установило, че реалната площ на гараж № 4 е 13, 00 кв. м. При разпита в открито съдебно заседание вещото лице е заявило, че има несъответствие с архитектурните проекти – по проекта има паркомясто, а на място съществува гараж, оцветен в жълто на приложение № 1 oт допълнителното заключение.

Съдът е обсъдил гласните доказателства за това кои лица, в какви периоди от време и как са ползвали процесния гараж, както и от кога са възпрепятствани да владеят гаража. Отказал е да обсъди 2 бр. договора за наем от 26.04.2001 г. и от 19.09.2013 г., тъй като от тях не се установяват факти, относими към предмета на доказване по делото.

При тези данни съдът е приел от правна страна следното:

Собствениците на земята не са си запазили правото на строеж върху процесния гараж № 3, поради което той попада в обема на учреденото в полза на ищците право на строеж. Не се установява при строителството на сградата да има надхвърляне на обема на учреденото право на строеж. Процесният гараж № 3 е идентичен с одобрения инвестиционен проект от 25.07.1995 г. и с проекта за узаконяване от 15.10.1998 г. Узаконяването не касае сутерена на сградата. Разликата в двата проекта от 1995 г. и проекта от 1998 г. за узаконяване се състои единствено в преместване на стената на сутерена по контура А-Б – А-В по източната граница, което не е довело до създаване на нов самостоятелен обект. В проекта за узаконяване е редуцирано т. нар. нефтено стопанство, но не е засегната площта на гараж № 3. При огледа на място вещото лице е установило, че на гараж № 4 има поставена голяма врата, която обхваща и част от нефтеното стопанство, че реалната площ на гараж № 4 е по-малка от посочената в документите за собственост, както и че гараж № 4 може да се ползва без да се ограничава достъпът до останалите гаражи. Гараж № 4 е заснет в КККР като самостоятелен обект с идентификатор ............., с предназначение – гараж, като не са извършвани изменения в КККР, засягащи този обект. По делото не са ангажирани доказателства за промяна на предназначението на гараж № 4 в обща част – маневрено пространство.

Приет е за неоснователен доводът на ответниците, че доколкото с договора за доброволна делба от 19.05.1996 г. ищците са поделили помежду си придобитите от тях по силата на учредено право на строеж обекти без процесния гараж № 3, то това обстоятелство било индиция, че той не е придобит от тях. Въпрос на преценка от ищците е дали и кога ще поделят помежду си всички или част от обектите, придобити от тях в резултат на учредената и реализирана суперфиция.

Прието е за неоснователно възражението на ответниците за изтекла придобивна давност върху гараж № 3.

Не е спорно, че ответниците владеят процесния гараж. Нотариалният акт по обстоятелствена проверка, с който се е снабдила тяхната праводателка Б. П., не се ползва с материална доказателствена сила, съгласно ТР № 11/2012 г. по тълк. д. № 11/12 г. на ОСГК на ВКС. Ищците са оспорили този нотариален акт, поради което в тяхна тежест е да докажат несъществуването на признатото от нотариуса право. От доказателствата по делото се установява, че процесният гараж № 3 е придобит от ответниците чрез договор за покупко-продажба, който представлява годно правно основание да направи владелеца собственик. По делото не се установява обаче втората предпоставка на добросъвестното владение – правоприемникът да не знае, че праводателят му не е бил собственик. Тoва е така, тъй като от споразумението от 24.02.2014 г., сключено между Б. С. П. и И. П. П. е видно, че страните са се договорили праводателката да му прехвърли правото на собственост върху гараж № 3 за сумата от 1000 лв., но без да се плаща реално посочената сума, а същата да се компенсира от платената сума за гараж № 4, с оглед възможността да се оспори констативният нотариален акт за собственост върху гараж № 3 по давност от евентуален собственик на гаража.

Прието е, че ответниците не са придобили гараж № 3 с изтичането на 10-годишно владение по чл.79, ал.1 ЗС. От момента на придобиването на гараж № 3 на 26.02.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 25.02.2019 г., когато е прекъснато течението на давността, са изтекли по-малко от 10 години. Съгласно чл.82 ЗС владелецът може да присъедини към своя срок на владение и срока на владение на своя праводател. За да има присъединяване на владение, следва да е налице правоприемство /частно – на договорно основание/ или общо /наследяване/. При частното правоприемство владението може да е нееднородно /напр. на праводателя – недобросъвестно, а на правоприемника – добросъвестно/, като при такова нееднородно владение, ако се извърши присъединяване на владение по чл. 82 ЗС, ще намери приложение по – дългият срок – 10 години.

Прието е, че от събраните по делото доказателства се опровергават констатациите на нотариалния акт № 9/09.12.2013 г., с който се легитимира праводателката на ответниците. По делото не са ангажирани доказателства за компенсаторна уговорка между ищците и бащата на Б. П. за замяна между гараж № 4 /с по-малка площ от тази по одобрените архитектурни проекти/ и процесния гараж № 3. По делото не е представен протокол за разпит на ищеца П. Г. като свидетел в нотариалното производство, от който да е видно негово изявление, съставляващо признание на неизгоден факт. В постановлението за обстоятелствена проверка от 09.12.2013 г. по нотариалното дело е посочено, че Б. П. владее процесния гараж № 3 от 1998 г. до м. 12. 2013 г., като първоначално го е дала в заем за послужване, а впоследствие – под наем. В случая от показанията на нито един от разпитаните по делото свидетели не се установява Б. П. да е установила лично владение върху гараж № 3 от момента на въвеждането на сградата в екплоатация през 1998 г., нито наличието на сключен от нея договор за заем за послужване или договор за наем с трети лица, касаещ гараж № 3. Свидетелката Г. сочи, че от 2013 г. гараж № 3 се ползва от ответника И. П., а през 2015 – 2016 г. той поставил ролетна врата на гаража. Заявява, че й е известно, че преди 2013 г. гараж № 3 е бил собственост на дама на име Б., но не я е виждала лично, нито сочи началния период, от който тя го е ползвала. От друга страна нито свидетелят Н. Ц., нито свидетелят Б. Б. дават сведения процесният гараж № 3 да е ползван от Б. П. преди придобиването му от ответниците на 26.02.2014 г. От показанията на свидетеля Б. не се установява и фирма „Н.“, за която той сочи, че е държала генератор в гараж № 3 преди 2014 г., да е имала сключен договор за наем с Б. П.. Затова съдът е приел, че констатациите на нотариален акт № 9/09.12.2013 г. са опровергани от събраните по делото доказателства.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците И. П. П. и М. П. Н.-П..

Жалбоподателите поддържат, че правото на строеж е било упражнено от насрещната страна в съществено отклонение от одобрените проекти, в резултат на което част от обектите са с променени граници и площ. Това, което е изградено извън правото на строеж, е приращение и става собственост на собствениците на земята. Индиция за това, че гараж № 3 е извън учреденото право на строеж е обстоятелството, че той не е бил предмет на доброволната делба, извършена от носителите на правото на строеж.

На следващо място жалбоподателите считат, че тяхната праводателка е придобила по давност процесния гараж и това е установено по делото. Позовават се на документите по нотариалното дело; на неоспореното постановление на нотариуса по извършената обстоятелствена проверка и на признанието на неизгоден факт от страна на П. Г. за осъществявано владение от Б. П., както и на показанията на разпитаните по настоящото дело свидетели Г. и Б.. Считат, че по делото се установява и присъединяването на владението им към това на тяхната праводателка, както и тяхната добросъвестност по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли наличието на уговорка между страните, приложима за случай на оспорване на придобиването по давност на правото на собственост върху недвижим имот, предмет на прехвърлителна сделка между тях, да се преценява като знание на правоприемника по смисъла на чл.70, ал.1, изр.1 ЗС, че праводателят му не е собственик на имота;

2. Представлява ли официален свидетелстващ документ постановлението на нотариуса за извършване на обстоятелствена проверка в частта му относно отразяването на определени факти като установени от нотариуса и длъжен ли е съдът да зачете материалната доказателствена сила на същия, включително предвид липсата на заявено по делото оспорване на неговата истинност.

Ответниците в производството Г. К. Б., Б. Т. Т.-Б., П. К. Г. и О. М. Г. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС. Излагат и доводи за неоснователност на жалбата по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По първия въпрос не може да бъде даден еднозначен отговор, приложим по всички дела, по които възниква питането как следва да се приложи чл.70, ал.1, изр.1, предл.2 ЗС. По всяко отделно дело съдът следва да преценява конкретната уговорка между страните, от която може или не може да се направи извод за предварително знание на приобретателя, че придобивното основание по чл.79 ЗС на неговия праводател може да бъде оспорено от действителния собственик и доколко успешно би било това оспорване. По всяко дело съдът следва да преценява различни доказателства във връзка с подобна уговорка и като резултат може да стигне до различни правни изводи, основани на различните обстоятелства по делата. В настоящия случай преценката на съда се основава на обстоятелството, че страните са договорили една символична цена за продавания гараж № 3 – 1000 лв., при това с уговорката тя да не бъде заплатена, а да се компенсира с вече платената цена за гараж № 4. Тези уговорки, направени заради възможността придобиввното основание по чл.79 ЗС на праводателката за гараж № 3 да бъде оспорено, сочат на недобросъвестност на приобретателя по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС - той купува обект, за който не заплаща никаква цена поради голямата вероятност правата на праводателката му да отпаднат. Тези конкретни обстоятелства не дават основание на ВКС да допусне касационно обжалване с цел установяване на еднакво прилагане на чл.70, ал.1 ЗС, тъй като по другите дела добросъвестността или недобросъвестността на приобретателя ще зависи от други обстоятелства.

По втория въпрос също не може да се допусне касационно обжалване. С. Т. решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че дейността на нотариуса в производството по чл.587 ГПК не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а решаваща. Нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право. Ето защо, съдържащата се в нотариалния акт по чл. 587 ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно право, представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и поради това е извън доказателствената сила на документа нотариален акт, определена по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК.

От тези разяснения за характера на производството по издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка следва извод, че постановлението на нотариуса по чл.587, ал.3 ГПК също няма значение на официален свидетелстващ документ, както и самият нотариален акт, издаден в това производство. Постановлението съдържа мотивите на нотариуса, на базата на които е направен извод за придобиване на правото на собственост по давност. Това постановление няма самостоятелно значение извън производството по издаване на нотариалния акт. Мотивите на нотариуса за признаване на правото на собственост, подобно на мотивите на съда в едно съдебно решение, не могат да бъдат източник на доказателства по друго дело.

Различно е положението с протокола за разпит на свидетелите, установяващи давностното владение. Няма колебание в практиката на ВКС, че съдът може да основе решението си на извънсъдебно признание на страна по делото, съдържащо неизгодни за нея твърдения – решение № 3372 от 9.X.1959 г. по гр. д. № 6888/59 г., I г. о., решение № 28 от 28.02.1999 г. на ВКС по гр. д. № 3114/97 г., IV г. о., решение № 69 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 584/2010 г., III г. о., решение № 210 от 19.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 861/2016 г., IV г. о., решение № 70 от 21.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5100/2014 г., III г. о., решение № 694 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 280/2009 г., IV г. о. и др. Според посочената практика извънсъдебното признание може да бъде доказано със свидетелски показания или с документа, който го материализира. Протоколът за разпит на свидетели, съставен от нотариуса в производство по чл.587 ГПК, при спазване на изискванията на чл.170 ГПК / решение № 304 от 20.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2864/2019 г., IV г. о./, може да съдържа извънсъдебно признание на факти, от които се установява правото на собственост по давност на молителя. Това извънсъдебно признание може да служи като доказателство по друго дело. В настоящия случай обаче такъв протокол не е съхранен и не е представен по делото, а и вторият въпрос в изложението към касационната жалба, е свързан с доказателственото значение на постановлението по чл.587, ал.3 ГПК, а не с протокола за разпит на свидетелите в нотариалното производство. В настоящия случай постановлението по чл.587, ал.3 ГПК не съдържа в себе си самия разпит, за да може да се обоснове доказателственото му значение при установяване на извънсъдебно признание.

Няма колебание в практиката на ВКС, че свидетелски показания, дадени по друго дело, са индиция, че има свидетел, който може да бъде разпитан, но не могат да се ползват по делото, по което не са дадени, тъй като това би нарушило изискването за непосредственост – в този смисъл например решение № 50110 от 25.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4589/2021 г., I г. о., решение № 210 от 9.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1115/2017 г., I т. о. Изрично в решение № 77 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7783/2013 г., II г. о., е прието, че не съществува пречка при разрешаване на спор за собственост, в който страните претендират да са собственици въз основа на нотариални актове, издадени по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, съдът да разпита като свидетели за установяване давностното владение същите лица, които са разпитани от нотариуса и чиито показания са послужили при издаване на констативния нотариален акт. В случаите, при които в нотариалното производство е разпитан свидетел, който не може да бъде свидетел в съдебния спор за собственост на имота, все пак той би могъл да бъде призован и изслушан по реда на чл.176 ГПК.

По изложените съображения въпрос № 2 също не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и по него не може да се допусне касационно обжалване.

При този изход на делото на двете групи ответници следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство – по 1000 лв. по два договора за правна защита и съдействие от 06.10.2022 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 953 от 27.04.2022 г. по в. гр. д. № 9837/2021 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА И. П. П. и М. П. Н.-П., двамата от [населено място], [улица], да заплатят на Г. К. Б. от [населено място], [улица] Б. Т. Т.-Б. от [населено място], [улица], ет.3, общо сумата от 1000 лв. и на П. К. Г. и О. М. Г., двамата от [населено място], [улица], вх.А, ет.9, ап.17, общо сумата от 1000 лв. разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: