ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 580

гр. София, 03.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Я. В. Ч. касационно гражданско дело № 20238003100825 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК и чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частни касационни жалби на П. Т. А. и А. С. А. - ответници в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв. Л. П., срещу определение № 474 от 20.12.2022г., постановено по ч. гр. дело № 543/2022г. на Пловдивския апелативен съд, 1 граждански състав.

Частните касатори обжалват въззивния акт в частта, с която е потвърдено разпореждане №2690102 и №2690103/15.07.2022г. по гр. дело № 3136/2020г. на ОС-С. З. за връщане на въззивните жалби на П. Т. А. и А. С. А. срещу решение № 260189 от 12.08.2021г. по гр. дело № 3136/2020г. на Старозагорския окръжен съд. Считат в тази част определението на АС-Пловдив за незаконосъобразно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържат, че доколкото процесуалното правило на чл.77 ГПК създава правна възможност съдът да постанови определение за принудителното събиране на дължимата държавна такса, то пропускът да бъде внесена таксата не се отразява нито на допустимостта на въззивната жалба, нито на допустимостта на постановения въззивен акт. Сочат също, че докладчикът по делото е следвало да си направи отвод, тъй като за трети път участва в производства по дела между същите страни.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите обосновават допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, в частта, обжалвана с частната касационна жалба, с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и формулират следните въпроси: 1. Участието на съдия по предходно дело, по което е взето становище по същите доказателства, представени и по настоящото висящо дело или е налице произнасяне по въпрос, релевантен за изхода на висящото дело, основание ли е за отвод по чл. 22, ал.1, т.6 ГПК; 2.Налице ли е порок и какъв на съдебно решение, постановено от съдебен състав, при наличие на обстоятелствата по чл. 22, ал.1, т.6 ГПК. Считат, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС-решение №50/29.04.2022г. по гр. дело № 3559/2021г. на С ГО и решение № 73/11.07.2019г. по гр. дело №2069/2018г. на IV ГО на ВКС. Поддържат също, че така поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В частните касационни жалби са инкорпорирани и частни жалби против въззивното определение на АС-Пловдив в частта, с която са оставени без разглеждане частните жалби на П. А. и А. А. против разпореждането № 2690102 и №2690103/15.07.2022г. по гр. дело № 3136/2020г. на ОС-С. З. в онази негова част, с която са оставени без уважение молбите им по чл.63 ГПК и е прекратено производството в тази част, с доводи за неправилност и необоснованост. Сочат, че незаконосъобразният отказ на първоинстанционния съд за продължаване на срока за отстраняване нередовностите на въззивната жалба е обусловил и неправилност на определението за връщането й и за прекратяване на производството.

В преклузивния срок по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна НАП (ищец в първоинстанционното производство), чрез пълномощника гл. юрк. Ц. К., сочи, че не са налице основанията за допускане до касационен контрол на въззивния съдебен акт. Оспорва подадените жалби като неоснователни.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:

Частните касационни жалби са процесуално допустими - подадени са от легитимирани страни в предвидения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

При постановяване на обжалваното определение съставът на АС-Пловдив е приел за установено следното от фактическа страна:

Частните касатори П. Т. А. и А. С. А. са подали въззивни жалби против решение от 12.08.2021г., постановено по гр. дело № 3136/2020г. на Старозагорския окръжен съд, които са били нередовни-по всяка от тях жалбоподателите не са внесли дължимата държавна такса в размер по 1 457,04 лева. Съобщенията с указанията на съда за отстраняване на тези нередовности са връчени редовно на А., като същите на 29.10.2021г. са поискали продължаване на срока за внасяне на определената ДТ. С определение от 05.11.2021г. срокът е продължен с 1 месец, считано от съобщението. Жалбоподателите са получили съобщението на 11.11.2021г. и на 08.12.2021г. повторно са поискали продължаване на срока, излагайки твърдения, че поради влошеното си финансово състояние са в невъзможност да платят дължимата ДТ. Първоинстанционният съд вместо да се произнесе по повторното искане по чл.63 ГПК, с разпореждане от 18.01.2022г. е отменил определението си от 05.11.2021г. поради „грешка и променени обстоятелства и е върнал подадените от А. въззивни жалби. Това разпореждане е обжалвано от А. и състав на АС-Пловдив го е отменил и върнал делото на окръжния съд за да се произнесе по повторното искане за продължаване на срока. След връщане на делото, съставът на ОС-С. З. с разпореждането №2690102 и №2690103 от 15.07.2022г., произнасяйки се по искането по чл. 63 ГПК от 08.12.2021г. е счел същото за неоснователно и е отказал да продължи срока, поради липса на данни за наличие на уважителни причини за това-липсата на финансови средства не съставлява такава причина. Съдът е приел, че въззивните жалби са останали нередовни и е върнал същите.

При така установените факти, Пловдивският апелативен съд, сезиран с частни жалби против разпореждането на ОС-С. З. е приел, че съдебен акт, постановен в производство по чл. 63 ГПК не подлежи на инстанционен контрол, без значение дали съдът уважава искането за продължаване на срок или отказва да го продължи. Предвид това, е оставил без разглеждане частните жалби на А., в тези им части. Въззивният съд е потвърдил разпореждането на окръжния съд в частта, с която са върнати въззивните жалби на А. доколкото ответниците по спора не са изпълнили указанието за внасяне на дължимите държавни такси.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в частта, потвърждаваща връщането на подадените въззивни жалби.

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК. Двата процесуалноправни въпроса са във връзка с оплакването на частните касатори, че по отношение на съдията-докладчик от АС-Пловдив, е било налице основание по чл.22, ал.1, т.6 ГПК за отвеждането й, тъй като същата участвала в състава на съда при разглеждането на други три дела, водени между същите страни. Налице е съдебна практика, според която съдебен акт, с който съдията се произнася по спор, при разглеждането на който е имало основание за неговия отвод, не е нищожен или недопустим, а може да се преценява дали е неправилен -ТР № 13 по гр. дело № 5/1976т. на ОСГК на ВС, решение № 27/30.06.2015 по гр. дело № 4508/2014г. на I ГО. В чл.22, ал.1, т.6 ГПК като основание за отвод е предвидено съществуването на други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съда. В случая, фактът, че съдия докладчик, постановил обжалваното определение е участвал в състав, който се е произнасял по други частни производства, водени между страните, не се явява обстоятелство от вида по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, изискващо отвод на съдията докладчик, съответно неговият акт няма основание да се счита постановен от съдия, който не е безпристрастен, нито е налице произнасяне в тези производства по доказателствата или по въпрос, релевантен за изхода на висящото дело. С оглед изложените съображения, не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивния акт в частта, с която е потвърдено разпореждането на ОС-С. З. за връщане на въззивните жалби на П. А. и А. А. срещу постановеното решение на Старозагорския окръжен съд.

Неоснователни са частните жалби на А. против въззивното определение на АС-Пловдив в частта, с която са оставени без разглеждане частните им жалби против разпореждането на ОС-С. З. в онази негова част, с която са оставени без уважение молбите им по чл.63 ГПК и е прекратено производството.

С ТР № 5/2018 г. по тълк. дело № 5/2015г. ОСГТК на ВКС е прието, че от инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт. Сред тези съдебни актове изрично като необжалваемо е посочено определението за продължаване на срок за извършване на съдопроизводствени действия. На второ място, всички наведени в частните жалби твърдения са за наличие на обстоятелства, които, според частните жалбоподатели, представляват обективна пречка за изпълнение на указанията на съда. Същите могат да бъдат разглеждани само в рамките на производство по чл. 64 ГПК, каквото не е настоящото.

Предвид изложеното, в тази част обжалваното определение на Пловдивския апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 474 от 20.12.2022г. по ч. гр. дело № 543/2022г. на Пловдивския апелативен съд, 1 граждански състав, в частта, потвърждаваща разпореждане №2690102 и №2690103/15.07.2022г. на ОС-С. З. в онази негова част, с която са върнати въззивните жалби на П. Т. А. и А. С. А. срещу решение № 260189 от 12.08.2021г. по гр. дело № 3136/2020г. на Старозагорския окръжен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 474 от 20.12.2022г. по ч. гр. дело № 543/2022г. на Пловдивския апелативен съд, 1 граждански състав в частта, с която са оставени без разглеждане подадените от П. Т. А. и А. С. А. частни жалби против разпореждането № 2690102 и №2690103/15.07.2022г. по гр. дело № 3136/2020г. на ОС-С. З. в онази негова част, с която са оставени без уважение молбите им по чл.63 ГПК и е прекратено производството в тази част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:

1.

2.