О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1937

Гр. София, 24.06.2025 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на 26.02.2025 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. Х. т. д. № 1817/2024 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 106/03.04.2024 г. по в. т. д. № 24/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта, с която е потвърдено решение № 350/12.08.2023 г. на Варненския окръжен съд по т. д. № 428/2022 г. в частта за отхвърляне на предявения против Д. Д. К., в качеството му на солидарен длъжник, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземания на банката по Договор за банков кредит - Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL16778/03.06.2008 г., ведно с описаните към него Анекси и Договор за встъпване в дълг от 29.10.2018 г., за разликата над 167 442.24 евро до 182 819.74 евро (главница), над 43 238.23 евро до 54 489.16 евро (възнаградителна лихва) и над 837.58 евро до 908 евро (наказателна лихва), съответно индивидуализирани, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 2285/2022 г. по описа на Варненския районен съд.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. По подробно изложени доводи, които не са били взети предвид от въззивния съд при формиране на изводите относно потребителското качество на ответника, както и с оглед съображения за неправилно определен размер на задължението на този ответник (не въз основа на параметрите на договора към момента на встъпването му в дълг), се моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевира наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: „1/. Допустимо ли е наличието на професионална връзка между солидарен длъжник/поръчител и събирателно дружество – кредитополучател да бъде обусловено посредством наличието на интимна връзка между солидарния длъжник и неограничено отговорен съдружник в същото СД?; 2/. Как следва да се прилага потребителската защита по отношение на физическо лице – солидарен длъжник, който е в интимна връзка със съдружник/едноличен собственик в ООД/ЕООД или с неограничено отговорен съдружник в СД или КД?; 3/. При наличието на какви обстоятелства може да се говори за наличието на професионална връзка между солидарен длъжник/поръчител и събирателно дружество – кредитополучател?; 4/. Как следва да се определя задължение на встъпилия по-късно в дълга поръчител по договор за кредит, по който всички промени са действителни поради обстоятелството, че същият е сключен между търговски дружества, а солидарните длъжници по него са свързани с дружеството и по отношение на тях не намира приложение защитата по смисъла на ЗЗП?; 5/. Към кой момент следва да бъде определен размерът на задължението по договор за кредит, по което едно физическо лице поръчителства – към момента на встъпването му в дълг (сключването на договора за поръчителство) или по параметрите към момента на сключване на договора за кредит?“.

По отношение на първите три въпроса касаторът сочи конкретна практика на ВКС и на СЕС, на която смята, че обжалваното решение противоречи. По отношение на втория и третия въпрос – в евентуалност, както и за последните два въпроса твърди, че разрешаването им от ВКС има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Очевидната неправилност на решението в обжалваната му част е обоснована с идентични оплаквания като тези в касационната жалба относно неправилно определения размер на дължимите от ответника суми.

Д. Д. К., чрез процесуален пълномощник, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и на искането за касиране на въззивното решение.

За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК и атакуваният съдебен акт подлежи на касационен контрол.

За да приеме, че солидарният длъжник Д. К. притежава качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, съставът на въззивния съд е направил обстоен преглед на практиката на СЕС и ВКС, както и е съобразил релевантните за спора и установени по делото факти. Приел е, че предоставеният на кредитополучателя „К. Ивемо - Я. и Т. съдружие“ СД с ЕИК 040024781 (с предишно наименование „К. – Ивемо - Ч. и с-ие“ СД) кредит по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № BL16778 от 03.06.2008 г. безспорно е предназначен за извършване на търговска дейност, а останалите солидарни длъжници К. Т. и И. И. са били неограничено отговорни съдружници в дружеството – кредитополучател и негови управляващи и представляващи към момента на подписване на договора за кредит и към момента на встъпването им в дълг съгласно подписаното Допълнително споразумение от 02.10.2012 г. Предвид това по отношение на последните е прието, че не се ползват с потребителска защита.

По отношение на Д. К. въззивният съд е констатирал, че той е встъпил в дълга на „К. Ивемо - Я. и Т. съдружие“ СД по силата на договор от 29.10.2018 г. От данните в заповедното производство съдът е установил, че Д. К. - [дата на раждане] , неженен, е регистриран на един и същ адрес с К. Т. и има общо дете с нея – Е. Д. К., родена през 2010 г., а И. И. е дъщеря на К. Т.. С оглед горното е заключил, че посочените физически лица действително са лично свързани, но липсват данни да съществуват тесни професионални връзки между ответника и дружеството - кредитополучател, която преценка следва да се извърши към датата на подписване на Договора за встъпване в дълг – 29.10.2018 г. Към този момент Таукчиева и И. вече не са били съдружници и управители в събирателното дружество, т. е. при встъпването си в дълг Д. К. не се е намирал в професионални или функционални връзки с ответното дружество, нито е действал с цел да обслужи свой търговски интерес (дейност), поради което притежава качеството „потребител“, така както е дефинирано в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Този извод въззивният съд е подкрепил с практика на ВКС, основана на практика на СЕС, съответно посочена, според която физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на своята търговска или професионална дейност; преценката за това е конкретна и се прави на база обстоятелствата и доказателствата по делото; обезпечаването на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например участва в неговото управление или има мажоритарно участие в същото.

При така изложените мотиви в обжалвания съдебен акт настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първите три въпроса от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Решаващите изводи на съда за това, че ответникът се ползва от потребителска защита, са основани на факта, че към момента на встъпването му в дълга на дружеството – кредитополучател останалите ответници - К. Т. и И. И., с които Д. К. има близки лични отношения, вече са загубили качеството си на неограничено отговорни съдружници, поради което задължаването му към банката не е станало за цели, свързани с негова или на близките му търговска или професионална дейност, касаеща събирателното дружество. По тази причина първите два въпроса не се съотнасят изобщо към правната воля на съда, обусловила обжалвания краен резултат, още повече, че във въззивното решение не е давана квалификация на връзката между ответника и майката на детето му като тази, заложена във формулираните от касатора въпроси. По посочените съображения същите не удовлетворяват общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по тях.

Третият въпрос няма изискуемия от закона правен характер, тъй като се иска от съда в отговор да посочи обстоятелствата, при които е налице професионална връзка между солидарен длъжник/поръчител и събиратено дружество – кредитополучател, т. е. е от фактическо, а не от правно естество. Дори обаче да се приеме, че при преформулиране на въпроса той ще има нужното значение за изхода на спора по конкретното дело и ще покрие общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, то следва да се отбележи, че относно критериите, въз основа на които съдът следва да прецени наличие или липса на качество на потребител в подобна на настоящата хипотеза, в конкретния случай се установява съответствие с посочената от касатора практика на ВКС по чл. 290 ГПК, постановена по т. д. № 2754/2015 г. на І т. о., по т. д. № 1934/2015 г. на І т. о. и по т. д. № 2931/2017 г. на ІІ т. о., която от своя страна е основана на цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК практика на СЕС (по дела С-348/14, С-110/14, С-74/15 и С-419/11). С оглед изложеното, спрямо поставения въпрос не се установяват и допълнителните селективни предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Предвид горната - трайно установена и актуална - съдебна практика не може да се счете, че разрешаването на въпроса би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед на което релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не се доказва по делото.

Четвъртият въпрос (как се определя задължението на солидарен длъжник, който е встъпил по-късно в кредитното правоотношение между търговци, който е свързано лице с кредитополучателя и по отношение на когото защитата по ЗЗП не намира приложение) е пряко относим към обосноваността и законосъобразността на въззивното решение с оглед невъзприетата теза на касатора, че ответникът е свързано с дружеството – кредитополучател лице и като такова не се ползва от защитата по ЗЗП. Поради това, че правилността на въззивното решение е извън предмета на производството по чл. 288, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, въпросът не може да покрие общото селективно изискване за достъп до касационна проверка.

Петият въпрос също не удовлетворява общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен че е неясно формулиран, той отново касае правилността на обжалваното решение и съставлява единствено израз на оплакванията на касатора във връзка с обема на приложената на практика от въззивния съд потребителска защита (въз основа на която за неравноправна и съответно нищожна е приета клаузата относно изменението на лихвения процент едностранно от банката, без ясна методика и без обективни критерии – чл. 3. 3. от договора за кредит, както и е установена нищожността спрямо потребителя на извършвания от банката анатоцизъм съгласно клаузата на чл. 10. 3. от договора за кредит, поради което размерът на дълга е изчислен с помощта на вещо лице при игнориране на тези клаузи).

С оглед извода за недоказаност на общото основание за допускане на касационното обжалване, извършването на преценка за наличието на допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на последните два въпроса е безпредметно.

По делото не се установяват и предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като очевидно неправилно, тъй като от съдържанието му не е видно то да е постановено при превратно прилагане на закона – в неговия обратен смисъл, или при допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика, а всяка друга твърдяна необоснованост, процесуална и материална незаконосъобразност може да бъде проверявана от касационния съд само след вече допуснат касационен контрол.

Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 106 от 03.04.2024 г. по в. т. д. № 24/2024 г. на Апелативен съд – Варна в обжалваната му част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: