О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№564

ГР. София, 30.03.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение в закрито заседание на 29.03.2023 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3821/22 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на И. М. и на „Б. Б.-ББ”ЕООД – гр. Лом срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана по гр. д. №54/22 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 15 000 лв. и отхвърлен до частично предявения размер от 40 000 лв. / при пълен размер на иска 80 000 лв./ искът на И. М. срещу „ Б. Б. – ББ” ЕООД по чл.200 КТ – за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука, която ищецът претърпял като работник на ответника на 19.10.18 г.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

Касаторът –ищец И. М. обжалва въззивното решение в частта, с която искът му е отхвърлен. За допускане на обжалването се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като намира, че въззивното решение пртиворечи на цитираната в изложението практика на ВКС по правните въпроси от предмета на спора:

1. Длъжен ли е съдът, освен да извърши преценка в съвкупност на релевантните обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на общото понятие за справедливост, да даде също така основните характеристики на това понятие, вкл. като обоснове в решението си какво е съдържанието на тази справедливост, довела до извод за остойностяване на претърпените неимуществени вреди?

2. Длъжен ли е съдът да приложи правилото на чл.201, ал.2 КТ във всяка хипотеза,...