О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 251

[населено място], 29.03.2023

Върховният касационен съд на Р. Б. Т. колегия Второ отделение в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д.№181/23г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Ю. Б. АД, подадена чрез пълномощник адв.К. З., срещу определение №2865/14.11.2022г. по ч. гр. д.№1871/22г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №4759/25.05.2022г. по т. д.№12872/21г. на Софийски градски съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на гр. д.№16808/18г. по описа на СГС с влязъл в законна сила съдебен акт.

В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за неправилност на определението на апелативния съд, поради противоречието му с материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че не е налице преюдициалност между иска по чл.422 ГПК, предявен по гр. д.№16808/18г. по описа на Софийски градски съд и разглежданите от състава на СГС по гр. д.№12872/21г. осъдителни искове, с доводи, че не е налице съвпадение в предметите на двете дела и липсва връзка на обусловеност между тях; наличието на частично съвпадение в каузалното правоотношение не означава пълен обективен идентитет между двете претенции, а прогласяването на нищожност на отделни клаузи от договора за кредит / каквито насрещни искове са предявени по първото дело/ не води до нищожност на целия договор. Направено е искане за допускане на въззивното определение до касационен контрол и за неговата отмяна с връщане на делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия.

Искането за допускане на определението на апелативния съд е обосновано с предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, която частният касатор счита за осъществена по отношение на значимите за изхода на делото въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд: 1. Спорът по установителен иск с правно основание чл.422 ГПК преюдициален ли е по отношение на спора по заведения по-късно осъдителен иск от кредитора срещу длъжника за вземания, произтичащи от един и същи договор за кредит и кой е приложимият процесуален ред – този по чл.126 ГПК или този по чл.229 ал.1 т.4 ГПК?; 2.Въз основа на какъв акт съдът, който постановява спиране на едно съдебно производство по реда на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, следва да обоснове своя извод, че е налице преюдициален спор?; 3. Следва ли да бъде представена искова молба по преюдициалния спор или е допустимо да бъде приложено само удостоверение, издадено от друг съд, пред който е образувано производството, за което се твърди, че е преюдициално?

Ответникът по частната касационна жалба М. С. И., представляван от адв. В. В., е представил писмен отговор, в който е изложил становище за липса на предпоставки за допускането до касационен контрол, както и за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, в състав на Второ търговско отделение, намира частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК и насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

От данните по делото се установява, че производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Ю. Б. АД, с която срещу М. С. И. са предявени обективно съединени осъдителни искове за заплащане на суми, представляващи част от падежирала главница и остатъка от нея, обявен с исковата молба за предсрочно изискуем, по договор за банков кредит в швейцарски франкове, договорна лихва, лихва за забава върху просрочените вноски и такси. В съдебно заседание ответникът е направил искане за спиране на делото поради преюдициалност, обоснована с наличието на друг спор между страните, възникнал във връзка с изпълнението на негови задължения по същия договор за кредит, който е отнесен за разрешаване от съда в образувано предходно по описа на Софийски градски съд гр. д.№ 16808/18г. Посочено е, че по това дело, освен иска по чл.422 ГПК, заведен от банката срещу него, са предявени от И. насрещни искове, като в това производство са направени и всички възражения, които се релевират и в производството по гр. д.№12872/21г. Във връзка с така направеното искане за спиране страната е представила определение по чл.140 ГПК, постановено по гр. д.№16808/18г. с изготвен проект за доклад. В същия са индивидуализирани исковете, включени в предмета на делото, а именно: установителни искове на банката по чл.422 ГПК за просрочени вноски по договор за потребителски кредит от 23.10.2008т., включващи падежирала към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение главница и договорна лихва, лихва за забава и такси и предявени от ответника насрещни искове за връщане на недължимо платени суми по договора за кредит въз основа на нищожни поради неравноправност договорни клаузи, касаещи валутата на отпуснатия кредит и размера на договорната лихва, срещу основателността и размера на които искове банката е възразила.

С определение №4759, постановено на 25.05.2022г., съставът на Софийски градски съд е спрял производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

За да потвърди същото, съставът на въззивния съд, е съобразил задължителните разяснения, дадени в тълкувателните решения на ОСГТК на ВКС по тълк. д.№2/2014г., тълк. д.№8/2013г., тълк. д.№7/2014г., тълк. д.№1/2017г., тълк. д.№4/2013г., тълк. д.№3/2016г. и тълк. гр. д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС. Посочил е, че в случая по двете дела, образувани по описа на Софийски градски съд – гр. д.№16808/18г. и гр. д.№12872/21г., банката-ищец претендира суми, дължими по силата на един и съд договор за кредит и свързаните с него допълнителни споразумения, но в различен размер и за различни периоди, от което е направил извод, че се касае за един и същи правопораждащ юридически факт, който не може да бъде установен различно в двете производства. Развил е съображения, че по първото дело са предявени частични искове, като с постановяването на решението по него ще бъде установено основанието, от което произтичат и претенциите по последващо предявените искове, поради което въпросът за съществуването на правоотношението и неговите съществени елементи не може да бъде потворно преразглеждан в друг процес; в случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е остатъкът от вземането, се касае до същото субективно материално право /вземане/, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем, при наличие на правоустановяващо и правопреклудиращо действие на СПН. В допълнение съставът е изложил съображения, че направените от ответника в по-рано образуваното производство възражения за нищожност на договорни клаузи, свързани с предявения от него насрещен иск за надплащане на суми по договора, също ще бъдат обхванати от силата на пресъдено нещо на решението, поради което изходът от първото дело ще се отрази на изхода на по-късно образуваното, по които е поискано спирането.

Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на така постановеното определение на Софийски апелативен съд.

Нито един от поставените от частния касатор въпроси не осъществява общата предпоставка за допустимост на обжалването, предвидена с разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК – въпросите да са били въведени в предмета на делото и да са били разрешени от съдебния състав по обуславящ крайния изход на спора начин; същите да са от правно, а не от фактическо естество /което означава отговорът им да може да бъде отнасян и към други възможни спорни хипотези без оглед на конкретните обстоятелства, а не да касае правилността на съдебния акт - т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.

На първата си част от първия въпрос принципен отговор не би могъл да бъде даден, тъй като преценката дали е налице преюдициалност между две дела се извършва конкретно въз основа на преценка между техните предмети, а в случая тази преценка въззивният съд е извършил с оглед частично заявените претенции по едно правоотношение и претенциите за остатъка от вземанията по същото правоотношение, за които обстоятелства формулировката на въпроса не държи сметка. Втората част от въпроса изобщо не се основава на решаващите мотиви на съда, нито на възражение, въведено от страните по спора. Разпоредбата на чл.126 ГПК е приложима при наличието на обективен и субективен идентитет между предметите на две дела и касае допустимостта на по-късно заведеното, докато в случая подобни твърдения нито са били навеждани от страните, нито са били обсъждани от въззивния състав, нито имат връзка с основанието за спиране, предмет на разглеждане по реда на инстанционния контрол.

Останалите два въпроса също не могат да обусловят извод за наличие на основанието по чл.280 ал.1 ГПК. В касационната жалба липсва оплакване за конкретно допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, свързано с преценката му на доказателствата, като годни да установят преюдициалната връзка между делата. Още повече, че ищецът, сега частен касатор, не е оспорвал твърденията на насрещната страна за наличието и предмета на гр. д.16808/18г. по описа на СГС, а сам е навел такива в исковата си молба, в която се позовава на предходно заведеното дело за установяване на вземанията му в частичния размер, за които му е издадена заповед за изпълнение.

Независимо, че липсата на въпрос, осъществяващ характеристиките на обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно основание да бъде отказан достъпът до касация, настоящият състав на ВКС констатира и факта, че частният касатор не е обосновал приложимост на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Законовият текст на разпоредбата е цитиран в изложението формално, без да е обоснована необходимост от тълкуване на нормата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК /или евентуално друга законова разпоредба/ по причините и с целите, посочени в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС /съществуване на противоречива съдебна практика, която следва да бъде отстранена или съществуваща погрешна такава, нуждаеща се от промяна; необходимост от корективно тълкуване на закона с цел отстраняване на негово несъвършенство или необходимост от изоставяне на вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап/.

Липсата на обосновани предпоставки за извършване на селекцията на частната касационна жалба обосновава отказ за допускане на въззивния съдебен акт до касационен контрол.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на В. Т. отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2865/14.11.2022г. по ч. гр. д.№1871/22г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: