6определение по гр. д.№ 3892 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 538

София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Д.

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 3892 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. А. срещу решение № 727 от 19.05.2022 г. по в. гр. д.№ 3552 от 2021 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14 състав за потвърждаване на решение № 263007 от 12.05.2021 г. по гр. д.№ 13635 от 2018 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, с което на основание чл.33, ал.3 от Закона за собствеността е констатирано обезсилването по право на решение № 2280 от 16.04.2020 г. по гр. д.№ 13635 от 2018 г. на същия съд, с което в полза на И. П. А. спрямо П. Д. В. и П. Б. П. е било допуснато изкупуване по реда на чл.33, ал.2 ЗС на 1/2 ид. ч. от апартамент № ...., ет.7, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] жилищна сграда в блок „К.“ за сумата 32 152,55 лв.

В жалбата се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на решението с практика на ВКС по следните въпроси:

1. Трябва ли съдът за обсъди всички доказателствени искания на страните ? По този въпрос се сочи противоречие на решението с решение № 60171 от 24.06.2021 г. по гр. д.№ 3431 от 2020 г. на ВКС, ГК, III г. о. и решение № 210 от 20.11.2020 г. по гр. д.№ 3846 от 2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

2. Налице ли е колизия между предвидената от чл.97, ал.1, предл.2 ЗЗД възможност и невъзможността за реализацията й при действието на Наредба № 3 от 2009 г. и ЗМСИП ? Наредба № 3 от 2009 г. изрично предвижда възможността за откриване на еднократна сметка в полза на трето лице - чл.2, ал.3 от Наредбата във връзка с чл.36 и сл. от Закона за платежните услуги и платежните системи. Какъв е вътрешният ред за откриване на сметка в полза на трето лице и има ли особени изисквания, съставляващи обективна, а не субективна пречка ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 197 от 18.02.2014 г. по т. д.№ 666 от 2012 г. на ВКС, ТК, I т. о.

3. Следва ли да се даде възможност на кредитора /вероятно се има предвид на длъжника/ да докаже обективната невъзможност чрез допустими по ГПК доказателства ? По този въпрос се сочи противоречие също с решение № 197 от 18.02.2014 г. по т. д.№ 666 от 2012 г. на ВКС, ТК, I т. о.

4. Може ли да се присъдят разноски на страна, ако не са представени доказателства за сторените и платени от доверителя разноски, не е представен списък по смисъла на чл.80 ГПК и страната не е направила изрично волеизявление за това до приключване на устните състезания ? По този въпрос се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът П. Б. П. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано.

Ответникът П. Д. В. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /страна по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск с правно основание чл.33, ал.3 ЗС, въззивният съд е приел, че решението по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване е обезсилено по право, тъй като е влязло в сила на 20.11.2020 г. /с оглед връчването му на страните, с последна дата на 05.11.2020 г. спрямо П. Д. В./ и в предвидения в закона едномесечен срок И. А. не е заплатила определената с това решение цена на имота. Съдът е посочил, че е дал изрична възможност на А. да представи доказателства за извършено плащане или за опит за това, дори и след 05.12.2020 г., но тя не е ангажирала такива доказателства.

По възражението на И. А., че е била в обективна невъзможност да плати поради неоказано й от кредитора съдействие, въззивният съд е приел, че по делото няма каквито и да е доказателства А. да е предприела действия да се освободи от задълженията си по начина, указан в чл.97 ЗЗД - да остави дължимата сума за пазене в банка по местоизпълнението. Субективното й убеждение, че е била в невъзможност да процедира по реда на чл.97 ЗЗД предвид изисквания, съдържащи се в Наредба № 3 от 16.07.2009 г., не е основание за освобождаването й от задължението. Длъжникът може да се освободи от задължението си само когато забавата на кредитора е от такова естество, че без неговото съдействие длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. При паричните задължения, които са носими /каквото е задължението на А./, съдействието на кредитора не е от такова значение, тъй като и без него длъжникът може да се освободи от задължението по реда на чл.97 ЗЗД. Не на последно място, съдът е приел, че А. е имала възможност да изпълни задължението си по друг начин - чрез изпращане на дължимата сума с пощенски запис на ответника.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението, поради следното:

1. По първия поставен въпрос /Трябва ли съдът за обсъди всички доказателствени искания на страните ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената практика на ВКС: решение № 60171 от 24.06.2021 г. по гр. д.№ 3431 от 2020 г. на ВКС, ГК, III г. о. и решение № 210 от 20.11.2020 г. по гр. д.№ 3846 от 2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о. Напротив, напълно в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по всички съдържащи се във въззивната жалба и направени в открито съдебно заседание доказателствени искания на И. А.. Както по искането за допускане на съдебно-почеркова експертиза, така и по искането за възстановяване на срока за плащане на дължимата цена съдът е постановил мотивирано определение № 3219 от 07.12.2021 г., а по направените в открито съдебно заседание доказателствени искания - мотивирано определение от 10.05.2022 г. Същевременно в мотивите на решението въззивният съд се е произнесъл по всички доводи и възражения, съдържащи се във въззивната жалба на А..

2. Втората група поставени въпроси /Налице ли е колизия между предвидената от чл.97, ал.1, предл.2 ЗЗД възможност и невъзможността за реализацията й при действието на Наредба № 3 от 2009 г. и ЗМСИП ? Наредба № 3 от 2009 г. изрично предвижда възможността за откриване на еднократна сметка в полза на трето лице - чл.2, ал.3 от Наредбата във връзка с чл.36 и сл. от Закона за платежните услуги и платежните системи. Какъв е вътрешният ред за откриване на сметка в полза на трето лице и има ли особени изисквания, съставляващи обективна, а не субективна пречка ?/ не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като са неотносими към конкретното дело, по което съдът е приел, че А. въобще не е доказала да е предприела каквито и да било действия, за да се освободи от задължението си за заплащане на сумата 32 152,55 лв. по начина, указан в чл.97 ЗЗД /да остави дължимата сума за пазене в банка по местоизпълнението/ и че е можела да изпълни това свое задължение и по друг начин - чрез изпращане на сумата на адреса на кредитора като пощенски запис. Няма противоречие на приетото в обжалваното решение и с представеното и посочено от касаторката решение № 197 от 18.02.2014 г. по т. д.№ 666 от 2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., в което е прието, че отказът на кредитора да посочи или открие банкова сметка, по която да му бъде преведена дължимата сума, може да бъде квалифицирано като забава на кредитора, имаща за последица санирането на забавата на длъжника по смисъла на чл.95 ЗЗД, само когато длъжникът е представил доказателства, че освен предложението да плати е предприел и действия по чл.97, ал.1, предл.2 ЗЗД, включително и чрез удостоверяване на откази на банките да открият сметка в полза на кредитора.

3. По третия поставен въпрос /Следва ли да се даде възможност на длъжника да докаже обективната невъзможност чрез допустими по ГПК доказателства ?/ също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и в посочената практика на ВКС: както в обжалваното решение, така и в решение № 197 от 18.02.2014 г. по т. д.№ 666 от 2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. не е отречена принципната възможност длъжникът да доказва с допустимите по ГПК доказателства обективната невъзможност да изпълни задължението си, но тази възможност е налице само доколкото исканията за събиране на доказателства не са преклудирани и са относими към предмета на делото. В конкретния случай приетото от въззивния съд по този въпрос напълно съответства на практиката на ВКС по приложението на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК.

4. Четвъртият поставен въпрос /Може ли да се присъдят разноски на страна, ако не са представени доказателства за сторените и платени от доверителя разноски, не е представен списък по смисъла на чл.80 ГПК и страната не е направила изрично волеизявление за това до приключване на устните състезания ?/ също не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не касае съществото на спора, а само присъдените с въззивното решение разноски. Въпросът е относим към производство по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, по което компетентен да се произнесе е въззивният съд.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането им.

Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

След постановяване на настоящото определение делото следва да се върне на същия състав на Софийския апелативен съд за преценка относно това дали касационната жалба съдържа искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 727 от 19.05.2022 г. по в. гр. д.№ 3552 от 2021 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

След обявяване на определението делото да се върне на същия състав на Софийския апелативен съд за преценка относно това дали касационната жалба съдържа искане по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.