О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.232

гр. София, 28.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков ч. т.д.№464 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. В. К. срещу определение №267 от 27.01.2023 г. по ч. гр. д.№160/2023 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение №3901 от 05.12.2022 г. по т. д.№2226/2022 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото.

В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли при постановяване на своето определение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните. 2. Засегната ли е правната сфера на управител на търговско дружество, който е освободен като такъв въз основа на решение на общото събрание на съдружниците, което оспорва с иск за обявяване на неговата нищожност. 3. Не представлява ли отказ от правосъдие по смисъла на чл.6, § от ЕКЗПЧОС забраната на такова лице да иска обявяване по съдебен ред на нищожността на решение на общото събрание на съдружници на търговско дружество, за което твърди, че го уврежда и има ли право на иск за защита на засегнатите си права, когато не е съдружник. 4. При противоречие в две тълкувателни решения, каквото е налице в случая, кое тълкувателно решение следва да вземе превес. Спрямо първия от въпросите се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо останалите - че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че е безспорно с оглед разясненията в т.1 от ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС, че сочените от ищцата в исковата молба пороци на оспорваните решения на ОС на ответното дружество, сочат евентуално на тяхната отменяемост, но доколкото не се твърди, че ищцата има качеството съдружник, то тя не притежава процесуална легитимация да предяви иск за тяхната отмяна. Намерил е, че за ищцата не съществува и правен интерес да оспорва решението за освобождаването си като управител с иск за признаването му за нищожно, тъй като дори и да бъде прогласена нищожността на решението на ОС, с което е оттеглена поръчката, то договорът за мандат ще си остане прекратен, т. е. това няма да доведе до възстановяване на ищцата като управител.

Формулираните от частния касатор втори, трети и четвърти въпроси /свързани с наличието на правен интерес от предявяване на иск за установяване на нищожност на процесните решения на ОС на ответното дружество/ не са обусловили решаващата воля на въззивния съд – както бе посочено решаващи в случая са мотивите, че заявените от ищцата пороци на решенията на ОС /че събранието не е свикано от нея, че е налице ненадлежна покана до един от съдружниците, че не е взето становище от СОС преди вземане на решенията и че новоизбраният управител не отговаря на изискванията на чл.142, ал.1 от ТЗ/, водят, с оглед т.1 от ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС, до тяхната незаконосъобразност, а не нищожност, но ищцата, която не е съдружник не е легитимирана да предяви иск по чл.74 от ТЗ. В този смисъл изводите за липса на правен интерес от иска по чл.124 от ГПК представляват единствено допълнителен/евентуален аргумент за недопустимост на този иск, но не са единствените обусловили решаващата воля на съда, респективно какъвто и отговор да се даде на тези въпроси, изходът на спора не би се променил. За пълнота следва да се посочи, че становището на въззивният съд е изцяло в съответствие с константната практика на ВКС, според която лице, което не е съдружник, няма регламентирано от ТЗ „право“ да бъде управител, като овластяването му за такъв може да бъде оттеглено по всяко време, без обвързване с основания за освобождаване /извод, основан на чл.141, ал.4 от ТЗ/, още повече, че атакуваните решения за освобождаване на управителя и избирането на нов се отнасят до обстоятелства, подлежащи на вписване, като същите са вписани по партидата на ответното дружество, поради което и съгласно ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС и формираната казуална практика на ВКС, искът по чл.124 от ГПК се явява недопустим поради липса на интерес.

Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите въпроси.

Въпросът относно приложението на чл.6 от ЕКЗПЧОС стои в случаите, отнасящи се до установено от съответната държава средство за защита на признато от нея и уредено от вътрешното законодателство субективно право, но както бе посочено, настоящият случай не е такъв, тъй като ищцата се опитва да защити свое субективно право чрез предявяване на недопустим иск. Също така при постановяване на определението си въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение на спорния предмет, след произнасяне по релевантните, с оглед този предмет, възражения на страните.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №267 от 27.01.2023 г. по ч. гр. д.№160/2023 г. на САС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.