Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Булауто транс”ЕООД, гр. Варна срещу решение № 55/15.03.2017г., постановено по в. т.д.№ 619/16г. от Варненския апелативен съд, в частта, с което е отменено решение № 584/14.07.2016г. по т. д.№ 1724/15г. на Варненския окръжен съд и е отхвърлен искът на касатора против В. Н. К, гр. Варна за заплащане на сумата над 8492 лв. до сумата от 26801,92 лв., представляваща част (остатък) от разликата между отчетената от продажба на МПС в дружеството „Булауто транс” ЕООД сума от 41000 лв. без ДДС и минималната стойност за продажба на собствените на дружеството МПС, уговорена с решение № 5 на ОСС от 06.08.2010г. в размер на 92901,92 лв. без ДДС на основание чл.145 ТЗ. В останалата част за отхвърляне на иска до предявения размер от 45382,32 лв. без ДДС, (съответстващи с оглед размера на целия иск на разликата над 51901,92 лв. без ДДС до 70482,32 лв. без ДДС), първоинстанционното решение е влязло в сила.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК (редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г.).

Ответникът В. Н. К, гр. Варна оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по т. д.№ 1464/13г. на Варненския окръжен съд е уважен частичен иск между същите страни на същото основание, като ответникът В. К. е осъден да заплати на „Булауто транс”ЕООД сумата от 25100 лв. – частична претенция от 70482,32 лв. без ДДС, представляваща разлика между отчетената от продажба на МПС в дружеството „Булауто транс” ЕООД сума от 41000 лв. без ДДС и минималната стойност за продажба на собствените на дружеството МПС, уговорена с решение № 5 на ОСС от 06.08.2010г. в размер на 111482,31 лв. без ДДС на основание чл.145 ТЗ.

Производството по настоящото дело е образувано по иск за присъждане на разликата от 45382,32 лв. без ДДС. Съставът на апелативния съд е счел, че с влязлото в сила решение е формирана сила на пресъдено нещо по правопораждащите отговорността на ответника факти: качеството му на управител на дружеството, съдържанието на решение № 5/2010г. на ОС на съдружниците (към този момент дружеството е било ООД), продажбата на МПС под тази стойност и наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл.145 ТЗ. Във висящото производството въззивният съд се е произнесъл само по размера на действително претърпените вреди от действията на ответника. Решаващият състав е констатирал, че според взетото решение от съдружниците продажната цена на МПС следвало да е размер на 92901,92 лв. без ДДС, докато ответникът е продал същите на цена от 41000 лв. без ДДС. Изложени са съображения, че вредата за дружеството би следвало да се определи според числовото изражение на разликата между взетите с решението на ОСС цени и действително получените цени от продажбата на МПС, но само при положение, че уговорената с решението цена не се отклонява или е близка по стойност с действителната (пазарната) цена и действително договорената цена на МПС. Основавайки се на заключението на техническата експертиза въззивният съд е възприел за действителна пазарна стойност на МПС сумата от 74592 лв. без ДДС, представляваща цената, която е могла да се получи от реализацията на МПС. Вредата е определена в размер на 33592 лв. (разлика между пазарната и договорената цена) и след приспадане на сумата от 25100 лв., присъдена с решението по т. д.№ 1464/13г. на ВОС, е уважил претенцията в размер на 8492 лв., като е отхвърлил иска за разликата.

Касаторът въвежда доводи, че с влязлото в сила решение по частичния иск са били обсъдени всички факти и доказателства, имащи значение за това, че ответникът не се е съобразил с решението на ОСС, както и че определената от съдружниците цена е близка до действителната стойност на МПС, като формираният извод е, че вредата за дружеството е разликата между цената, по който е извършена продажбата, и определените от ОСС минимални цени на МПС. Поставеният въпрос е: „Следва ли, след като една част от вземането на ищеца вече е била предмет на съдебен процес по частичен иск, при който основанието и размерът на цялото вземане са били установени, а претендираната част от вземането вече е била и присъдена, да се преразглежда и намалява размерът на вземането от въззивната инстанция?”. Този въпрос е във връзка и със заявените въпроси: „Следва ли съдът да промени решението на ОСС от 06.08.2010г. на „Булауто транс” ООД, с което е задължен управителят В. Н. К да продаде собствените на дружеството четири броя МПС при минимални цени на обща стойност 57000 евро без ДДС, респ. 111482,32 лв., като определи на основание назначената пред въззивната инстанция тройна СТЕ, че действителните пазарни стойности на МПС, обект на продажбата извършена на 26.10.2010г., е 75592 лв. без ДДС и на това основание да намали действително нанесените от ответника вреди на дружеството ищец в размер на 33592 лв., а така както са определени от първоинстанционния съд от 51901,92 лв.?” и въпрос със същото съдържание, но формулиран принципно за възможността на съда при описаните предпоставки да преразглежда решението на общото събрание на съдружниците.

Настоящият състав на ВКС намира, че вторият и третият въпроси се обхващат от първия, който има характер на правен въпрос и обобщава останалите два въпроса. По поставения въпрос е постановено Тълкувателно решение № 3/2016г. на 22.04.19г. от ОСГТК на ВКС, като до произнасянето на ОСГТК производството по настоящото дело бе спряно.

Съгласно т.2 на ТР № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В мотивите на решението изрично е посочено, че в хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна СПН. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от които правоотношението произтича), страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.

В случая въззивният съд е зачел силата на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право на влязлото в сила съдебно решение, с което изцяло е уважен предявеният частичен иск. С решението по същество на спора съставът на Варненския апелативен съд се е произнесъл по размера на вредата, подлежаща на обезщетяване – над присъдената сума, в която част решението по уважения частичен иск не се ползва със сила на пресъдено нещо. Въззивният съд не е преразглеждал или променил решението на общото събрание на съдружниците, а е определил действителния размер на причинената вреда на дружеството. Обжалваният съдебен акт съответства на практиката на ВКС, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски в размер на 850 лв. по договор за правна защита и съдействие от 08.06.2017г.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 55/15.03.2017г., постановено по в. т.д.№ 619/16г. от Варненския апелативен съд.

ОСЪЖДА „Булауто транс”ЕООД, гр. Варна, [улица], ет.1, ап.1 да заплати на В. Н. К, гр. Варна, [улица] сумата от 850 лв. (осемстотин и петдесет лева) – разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.