Производството е по реда на чл. 208 и сл от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ .

Образувано е по касационна жалба на началник на сектор "Миграция" - СДВР срещу решение № 1378 от 06.03.2017 г. по адм. д. № 1075/2017 г. на Административен съд София - град, с което е обявена нищожността на заповед № УРИ [номер]/26.12.2016 г. на началника на сектор „Миграция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, в частта, с която е наредено принудителното настаняване на А. Ф. А. С., гражданин на И. Р. А., в специален дом за временно настаняване на чужденци.

Счита, че обжалваното решение е неправилно по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК, като постановено в противоречие с материалния закон. Излага доводи, че адресат на процесната заповед УРИ[номер]/26.12.2016 г. не е лицето, което я е обжалвало, а Р. М. З., заповедта и приемо-предавателния протокол са подписани от едно лице Р. М. З., различно от жалбоподателя. Сочи, че от протокола към заповедта е видно - записано е, че лицата са роднини и се касае за придружен непълнолетен. За да е налице нищожност на административния акт, той следва да има тежки пороци, каквито в случая не са налице. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на ответника счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението - правилно и законосъобразно, тъй като разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ е пределно ясна.

Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Без доказателства, само въз основа на твърдяното в жалбата, съдът приел, че ответникът е непридружен непълнолетен, че заповедта за принудително настаняване е издадена в нарушение на чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, поради което е нищожна. Административен акт може да е нищожен при обособено съществено нарушение на изискванията за законосъобразност, посочени в чл. 146 АПК, при изначална материална незаконосъобразност, когато е лишен изцяло от законово основание, когато акт с такова съдържание не може...