Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. А., в качеството й на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр.[населено място], срещу решение № 511 от 24.03.2016 г. по адм. дело № 1472 по описа за 2015 г. на административен съд - Бургас. С него е прогласена нищожността на оспорения ревизионен акт, издаден на Р. М. К..

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решене, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - Р. М. К. оспорва същата чрез процесуалния представител адв.Л. Т. и чрез депозирано становище по реда на чл.163, във връзка с чл.228 от АПК. И в съдебно заседание и в писменото становище на адв.Г. А. не е поискано присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателно на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - Бургас е бил ревизионен акт № Р-03-1305355-091-001/9.04.2015 г., на органи по приходите при ТД на НАП-гр. В., потвърден с решение № 188 от 10.07.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Б.. Осъществена е ревизия на лицето по повод прилагането на ЗДДФЛ за отчетни години 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. По административен ред е обжалван ревизионният акт, като на...