Образувано е по касационна жалба от А. А. Б., чрез процесуалните си представители, против Решение № 3368 /16.05.2016 г., постановено по адм. д. № 11649 /2014 г, по описа на Административен съд – София град, с искане за отмяната му като неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по делото - директорът на Дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община, оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на настоящия касатор, депозирана срещу заповед № РД - 20 - 71 от 14 август 2014 год. на директорът на Дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община, с която е наредено премахването на установения опасен, негоден за използване, застрашен от самосрутване и вреден в санитарно-хигиенно отношение строеж „Двуетажна жилищна сграда“ с идентификатор [номер], в ПИ [номер]
, кв. 61, м. “[наименование]“, [населено място]. За да постанови решението си, съдът е приел, че процесната постройката действително е в лошо техническо състояние и съществува реален риск от настъпване на инциденти, свързани с живота и здравето на живущите в сградата и минаващите по улицата граждани. Тъй като е установено по делото, че за процесния имот е предвидено изграждане на обект – публична общинска собственост, съдът е достигнал до извод, че опасната сграда е заварена по смисъла на чл. 53 ЗУТ, което е пречка за поправяне и заздравяването й чрез изграждането на нови или укрепване на съществуващите носещи конструкции. Съдът е извел подробни мотиви за наличието на двете кумулативни предпоставки за издаване на заповедта – сграда, застрашена от самосрутване, която е опасна за здравето и живота на гражданите и не може да се поправи или заздрави. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Изложените в него съображения почиват на точна преценка на доказателствения материал, включително и на заключението на приетата СТЕ, обосновани са и се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция.
По силата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, строежите, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни, негодни за използване, застрашени от самосрутване, или са вредни, се премахват, само ако не могат да се поправят или заздравят. За ПИ [номер], в който е изградена процесната сграда, по действащия за квартала ЗРП, одобрен със Заповед № РД-09-50-545 /25.10.1996 г., е предвидено разширение на [улица]и [улица], като процесната сграда от 1921 год. не е потвърдена. Като заварена по смисъла на чл. 53 ЗУТ, същата може да се ремонтира, но без да се изменя нейното вътрешно очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепят съществено носещите конструкции. Предвид нуждата от изграждането на нови конструктивни елементи за поправянето на сградата и нормативната забрана по чл. 53 ЗУТ, първоинстанционният съд е стигнал до правилен извод за невъзможността за нейното заздравяване.
Подробно е изследвано състоянието на строежа, като по своите характеристики същият е застрашен от самосрутване, опасен е за живота и здравето на хората и не може да бъде поправен или заздравен. При тези безспорно установени данни, изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед, с която е наредено премахването на процесния обект, на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, са правилни.
При този изход на делото, разноските за настоящото касационно производство следва да се възложат в тежест на касатора, като се присъдят на ответника, по своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лв. (двеста лева), на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, издадена на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3368 /16.05.2016 г, постановено по адм. д. № 11649 /2014 г, по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА А. А. Б., от [населено място], [улица], да заплати на Столична община сумата от 200, 00 лв. (двеста лева), представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.