Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

И. Д. И. обжалва Решение № 5483/01.08.2016 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 3801/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-63/19.05.2014 г. на началника на РДНСК – Югозападен район, оставяща в сила Отказ изх. № СА-9400-451/30.01.2014 г. на главния архитект на район „Оборище“ – Столична община за узаконяване на строеж „Надстройка на сграда, представляваща трети, четвърти и тавански етажи“, находящ се в УПИ [номер] , кв. 15, м. [наименование] по плана на [населено място].

Ответниците – началникът на РДНСК-ЮЗР и главният архитект на район „Оборище“ – СО, не изразяват становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Атакуваното решение не е засегнато от заявените касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК.

1. Фактическото установяване на административния съд, че извършеният поетапно в периода 1991-1998 г. строеж не отговаря на предвижданията на подробния устройствен план за УПИ по отношение на етажността му, е основано на кредитираната от него и неоспорена от касатора съдебно-техническа експертиза. Противоречието е с действащия както по времето на изграждане на строежа, така и към настоящия момент, ПУП, одобрен през 1991 г. Съществуването му е отрицателна материално-правна предпоставка за узаконяването на строежа – § 127, ал. 2 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г., който е следвало да бъде допустим алтернативно по разпоредбите, приложими към един от двата релевантни момента – вж. чл. 20, ал. 1 и 2 ЗТСУ отм. , чл. 48, ал. 1, т. 3 (ДВ, бр. 48 от 1985 г.) ППЗТСУ отм. , чл. 12, ал. 2 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ЗУТ. Само на това основание потвърждаващата отказа за узаконяване заповед на началника на РДНСК е материално законосъобразна, а отхвърлящото оспорването против нея съдебно решение...