№ 364
гр. София 24.06.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
като разгледа докладваното от съдията Орешарова гр. д. № 1685 от 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. К. и М. С. К., чрез адв. Д. Й., срещу решение № 145/09.01.2024 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 12805/2022 г. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 11372/19.10.2022 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. д. № 64215/2021 г., и като краен резултат е уважена молбата от Г. И. Д. с правно основание чл. 128 СК, в производство срещу Д. А. К. и М. С. К., като е определен режим на лични отношения на Г. И. Д. с малолетната й внучка Г. М. К., както следва: всяка трета събота на месеца от 10.00 часа до 14.00 часа, в присъствието на майката или на бащата за период от шест месеца след влизане на решението в сила, а след изтичането на този шестмесечен период - да вижда и взема детето всяка трета събота на месеца от 10.00 часа до 18.00 часа без присъствието на родител, както и пет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката и на бащата.
Касаторите твърдят, че решението е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят да се отмени решението на въззивния съд поради допуснати процесуални нарушения и неизготвяне на съдебно-психологична експертиза от значение за изясняване на обстоятелствата по делото и изследване на личността, поведенческия модел, качества на бабата, на връзката между бабата и детето, при условие че съдът е длъжен служебно да следи за интересите на детето и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В открито заседание чрез адв. Й. поддържат становището си за отмяна на въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба Г. И. Д., чрез адв. Г. Ч., взема становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване. В открито съдебно заседание се явява ответницата, като заявява, че въззивното решение е правилно и не следва да бъде отменено.
С определение № 5864 от 16.12.2024 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за проверка съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС по въпросите: В производство по чл. 128, ал. 1 СК по какви критерии следва да се ръководи съдът при определяне на мерки за лични отношения между баба и малолетната й внучка и задължен ли е съдът да събере служебно доказателства, необходими за формиране на преценката му какъв е най-добрия интерес на детето?
По поставените правни въпроси настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 128, ал. 1 СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Посочената разпоредба, отразявайки традиционните отношения между поколенията в българското семейство, урежда самостоятелна категория семейни отношения, отделна от тази между родители и дете. Изключителен критерий за определянето на мерки за лични отношения между внуци и техните прародители е изследването на интереса на детето. В трайната практика на ВКС (решение № 147/28.07.2022 г. по гр. д. № 4889/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 60270/21.01.2022 г. по гр. д. № 660/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 31/08.04.2020 г. по гр. д. № 2834/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 176/16.06.2014 г. по гр. д. № 5735/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др.) се приема, че интерес на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува не само с родителите си, а и с роднините си от майчина и бащина страна, като по този начин получава приемане и подкрепа, има възможност да придобива опит в различни житейски ситуации и по отношение на различни възрастови групи. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му.
За да бъде направена преценка за най-добрия интерес на детето следва да бъдат взети предвид всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното отглеждане и възпитание на детето, за създаване на трудовите му навици и изграждането му като съзнателна личност. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. В този смисъл в производството по чл. 128 СК съдът следва във всеки конкретен случай да установи конкретните обстоятелства, преди да определи подходящите мерки за лични отношения на внучето с неговата баба, а именно: възрастта на детето, нивото на неговото физическо и емоционално развитие, отношението му към бабата, нейните качества да отглежда и възпитава детето, както и влиянието, което тя би могла да му окаже. Настоящият съдебен състав споделя и приетото с решение № 672/18.10.2010 г. по гр. д. № 914/2010 г. на ВКС, IV г. о., че възрастта на детето и здравословното състояние на неговите баба/дядо са едни от определящите фактори дали и с каква продължителност следва да бъдат определени мерките по чл. 128 СК. В хипотеза, в която продължително време не са осъществявани контакти между дядо/баба и внуче, за да не възникне неоправдан риск, съдът –ако прецени, че въпреки прекъсването, контактите са в интерес на детето – следва да определи защитни мерки, които да включват осъществяване на контакти в присъствието на определено лице или на определено място. Следователно, във всеки конкретен случай е необходимо извършването на съвкупна преценка въз основа на многостранен комплекс от обстоятелства, които да бъдат анализирани с оглед на висшия интерес на детето, за съблюдаването на който съдът следи служебно. В изпълнение на това си задължение, с оглед указанията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение №1/2013 по т. д. №1/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен служебно да събере необходимите доказателства за правнорелевантните факти за спора, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства, без ограничения във времето. Когато съдът следва да гарантира правата на уязвими лица, чиято закрила е от обществен интерес, неговите действия не могат да бъдат обусловени само от волята на страните в производството, нито от процесуалното им поведение, включително и при разглеждане на делото във въззивна инстанция. За да прецени най-добрия интерес на детето, съдът следва служебно да назначи експертиза и изслуша заключение на вещо лице при нужда от специални познания във връзка с анализирането на всички обстоятелства, имащи отношение към правилното отглеждане и развитие на детето и възможния ефект от контактуването му с неговата баба.
По основателността на жалбата настоящият състав намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че молителката Г. И. Д. е баба на малолетното дете Г. М. К. по майчина линия, а ответниците – Д. К. и М. К. са негови родители. Обсъдил е депозирания в първоинстанционното производство социален доклад, както и социалния доклад, изготвен пред въззивната инстанция, от които е установил добри хигиенно-битови условия в дома на Д. в [населено място] и това, че е споделила, че се е грижила за детето Г. след раждането му и е поддържала контакти с него до септември 2021 г., като по този начин имало емоционална връзка между двете. По въззивната жалба на бабата Г. Д. срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлена молбата й за определяне на режим на лични контакти между нея и внучката й Г., въззивният съд е допуснал първоначално съдебно-психологична експертиза със задачи: каква е емоционалната привързаност на детето към бабата по майчина линия и какво е отношението на детето към бабата по майчина линия; какво е емоционалното състояние на детето, както и да изследва способността на бабата по майчина линия да се грижи за детето. По експертизата ищцата е внесла определената част от депозита. Поискано е от страна на родителите да се поставят допълнителни задачи и въззивният съд е допуснал комплексна съдебно психологична-психиатрична експертиза с допълнителни задачи: да се изследва психичното здраве на бабата по майчина линия; да се изследва емоционалното състояние на бабата по майчина линия - може ли същата да контролира действията си и да контролира и управлява емоциите си; да се изследва натрупала ли е бабата по майчина линия негативизъм към определени хора от нейното обкръжение и как би повлиял този негативизъм към отношенията с внучка й и да изследва може ли бабата да въздейства на детето Г. по негативен начин. Заключение по допусната експертиза не е изготвено, поради невнасяне на определения депозит. Въззивният съд е посочил в решението си, че при непредставяне на доказателства за внесен депозит може да приеме за доказани на основание чл. 161 ГПК следните обстоятелства, за които въззиваемите не са съдействали и са създали пречка за съдебно психологичната-психиатричната експертиза: че детето е емоционално привързано към бабата по майчина линия и има положително отношение към нея; че емоционалното състояние на детето е нормално за дете на неговата възраст; че бабата по майчина линия е способна да се грижи за детето и че в интерес на детето е да бъде определен режим на лични отношения с неговата баба по майчина линия. При изслушването на страните пред въззивната инстанция, същите са споделили за крайно влошените си отношения - молителката Г. Д.: че родителите не й позволяват да се вижда с внучката си, като обяснява това поведение с видените от нея следи от сексуално насилие върху детето, а от родителите на детето - Д. К. и М. К.: че бабата казва, че бащата имал сексуални отношения с детето, заплашва родителите и дебне детето. В тази връзка, независимо от съдържащите се взаимни обвинения в подадените от страните жалби и без да събира служебно други доказателства, въззивният съд е приел, че на бабата следва да бъде осигурена възможност за лични отношения с детето и това е в негов интерес. Посочил е, че същата притежава необходимите личностни качества и материални възможности за полагане на адекватни на нуждата на детето грижи при осъществяване на личните си контакти с него, и е определил режим на лични отношения с бабата, както следва: всяка трета събота на месеца от 10.00 часа до 14.00 часа, в присъствието на майката или на бащата за период от шест месеца след влизане на решението в сила, а след изтичането на този шестмесечен период - да вижда и взема детето всяка трета събота на месеца от 10.00 часа до 18.00 часа без присъствието на родител, както и пет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката и на бащата.
Предвид отговора на правния въпрос настоящият състав на съда намира, че решението е валидно и допустимо, но същото е неправилно. При разглеждане на делото е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, гарантиращи задължението на съда служебно да следи за висшия интерес на детето, както и нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено при неизясненост на делото от фактическа страна. Въззивният съд не е извършил цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства, като от една страна не е анализирал какви личностни качества притежава бабата по майчина линия, възможностите й за полагане на грижи за детето, емоционалното и психическото й състояние и какво влияние би оказала при контакт с малолетната си внучка, а от друга срана- не е изследвал каква е емоционалната привързаност на детето към бабата и какво е неговото отношение към прародителката.
Въззивният съд е постановил решението си, без да събере достатъчно данни за личността на бабата, нейния поведенчески модел, капацитета й да общува безконфликтно с внучката си в неин интерес. Не са оценени с оглед интереса на детето и свидетелските показания, даващи основание да се направи извод за липса на самокритичност на ищцата към собственото поведение, трудностите в междуличностните и семейните отношения, множеството сигнали, който ищцата е отправяла до различни органи с обвинения по адрес на бащата, които са причинили психически тормоз на родителите и самото дете. При изразените от родителите на детето опасения за психиката на детето при контактите с баба му по майчина линия въззивният съд правилно служебно е назначил експертиза с поставени въпроси относно личностните качества на бабата и емоционалната привързаност на детето, но независимо от това при невнасяне на разпределения депозит от страна на родителите съдът е заличил изцяло експертизата. Следва да се отбележи, че доколкото служебното начало в производства, касаещи ненавършили пълнолетие деца, е засилено, независимо от бездействието на една от страните по отношение на плащането на определения от съда депозит за експертизата, съдът е следвало да възложи част от задачите по експертизата с оглед на вече внесения депозит от ищцата. В случая именно ищцата носи доказателствената тежест за твърденията си, че притежава необходимите личностни качества, за да поддържа контакт със своята малолетна внучка, без да вреди на правилното й отглеждане и развитие, и след като е внесла разпределената й част от депозита, съдът неправилно е отменил определението си за назначаване на експертизата. По отношение на родителите на детето съдът е следвало да изясни причината за невнасяне на депозита. В случай на твърдение, че последните нямат достатъчно финансови средства и искат освобождаване от разноските за експертизата, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК да събере доказателства в тази връзка и при доказаност на предпоставките за освобождаване от разноски да нареди плащането им от бюджета на съда. Съдът неправилно е приложил чл. 161 ГПК, като е приел, че след като родителите не са внесли тяхната част от депозита за вещо лице, то се приемат за доказани обстоятелствата: емоционалната привързаност на детето към неговата баба и положителното му отношение към нея; че емоционалното състояние на детето е нормално за дете на неговата възраст; че бабата по майчина линия е способна да се грижи за детето и че в интерес на детето е да бъде определен обичаен режим на лични отношения с неговата баба по майчина линия. Тези обстоятелства са определящи за интереса на детето, за който съдът е длъжен да следи служебно. Доколкото в случая се касае за закрила на интерес на дете и с оглед на задължителната практика на ВКС, съдът следва служебно да събере необходимите доказателства, независимо от неизпълнението на процесуалната тежест на само една от страните по спора. Като е постановил въззивното решение, без да събере доказателства във връзка с обстоятелствата от значение за преценка на интереса на детето, съдът е приложил неправилно процесуалния закон за сметка на поставянето в неоправдан риск на детето при определяне на мерки с неговата баба, без да бъдат изследвани личностните качества и възможността да контактува с внучката си пълноценно.
Допуснатото процесуално нарушение обосновава отмяна на въззивното решение на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК.
След връщане на делото въззивният съд, за да установи всички правнорелевантни факти, относими към съдържанието на понятието „най-добър интерес“ на детето в конкретния случай, следва освен да изиска изготвяне на нови социални доклади за страните и детето и служебно да назначи психологична експертиза по отношение на бабата по майчина линия и детето Г., с участието на вещо лице –психолог. По отношение на бабата по майчина линия вещото лице следва да представи заключение относно личността на бабата: психичното и емоционалното й състояние – може ли да контролира и управлява емоциите си и по-конкретно негативното си отношение към бащата на детето, възможностите й да полага адекватни грижи за него, без да се намесва доминиращо в начина на отглеждане му и възпитанието му, както и какво влияние би имал контактът с нея върху емоционалното състояние на детето. Вещото лице да даде заключение по какъв начин преживяното, влошените отношения между страните, би се отразило на определянето на мерки за лични отношения между бабата и нейната внучка в присъствието на някой от родителите и самостоятелно с детето, за начина на възстановяване на отношенията между бабата и внучката, така че да се избегне неоправдан риск и да се съхрани емоционалното състояние на детето, какво е неговото емоционално състояние и степен на зрялост, и налице ли са данни детето да е било обект на насилие или неправомерно посегателство. Следва да се отбележи по отношение на родителите на детето, че за преценката на най-добрия интерес на детето е нужно и тяхното съдействие, като предоставят възможност на вещото лице да бъде преценена емоционалната привързаност и отношение на детето Г. към неговата баба по майчина линия. След изслушване на експертизата и преценка в съвкупност на доказателствата по делото, съдът да прецени, с оглед на интереса на детето, какъв режим на лични отношения е подходящ, налице ли е нужда от адаптационен период, както и дали контактите на бабата с детето да се осъществяват на специално определено място в присъствието на социален работник или друг близък или самостоятелно.
Въз основа на изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане по същество от друг състав на съда.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността за разноските в производството пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 145 от 09.01.2024 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 12805/2022 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: