Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], подадена чрез процесуалния му представител, против Решение № 2099 /27.10.2016 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 1614 /2016 г, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 32-81502 /24.03.2016г., издадено от началника на М. В, потвърдено с Решение № Р-251 /03.05.2016 г. на директора на Агенция „Митници”.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Според касатора съдът не e обсъдил всички доводи и съображения, по-конкретно не е обсъдено изразеното становище, че внасяните „сушилни за съхранение на ел. компоненти“ не са и не биха могли да бъдат обект на лицензионни и роялти такси, до колкото за тях не е налице и условието по чл. 157, § 1 от Регламент 2454 /93. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил всички налични доказателство по делото и че същият е нарушил разпоредбите на чл. 157, § 2, първо тире и на чл. 158, § 1 от Регламент 2454 /93, вр. чл. 32, § 1, б. „в“ от Регламент 2913 /92. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваният административен акт. Алтернативно, моли делото да бъде върнато за ново разглеждане, с оглед оценката на представените доказателства на електронен носител.
Ответникът по касационната жалба – началникът на М. В, чрез процесуалния си представител, в подаден писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Претендира юрисконсулстско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването...