Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. В. Т., гр. В., [улица], [адрес] срещу Решение №1150 от 26.05.2016 г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело №963/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на М. В. Т. срещу Акт за установяване на задължения по декларация №МД-АУ-512 от 25.10.2010 г. на орган по приходите в О. В, с който на г-жа Т. са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 01.01.2007 г. - 31.01.2010 г. в размер на 432,44 лв. и лихви в размер на 114,16 лв. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – М. В. Т., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Счита установяването на фактическата обстановка по делото за неадекватна на събраните доказателства, което се дължи на тяхното неправилно обсъждане и оценяване. Съдът неправилно не е ценил като официален свидетелстващ документ издадения на г-жа Т. документ с оригинален печат на общинската администрация, който удостоверява извършеното плащане на задълженията по акта преди неговото издаване. Съдът не е изследвал кой именно общински служител е поставил подписа си върху т. нар. „бележка“ при отчитане на факта, че печатът не е изнасян от сградата на общината.

Съдът е приел, че следва да се съобрази с влязлата в сила присъда по наказателно общ характер дело №35 от 2015 г. на Окръжен съд, гр. В., но в нейният диспозитив не фигурира името на г-жа Т., т. е. дали и кой е присвоил платеният от г-н В. П. от името и за сметка на г-жа Т. данък не е установено.

Решението е постановено в нарушение на чл. 2 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ). „В каса“ значи начин на плащане - в брой, а не определено място в пространството. Не...