Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу отхвърлителната част на Решение №3416 от 18.05.2016 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №10975/2015 г.
С Решение №3416 съдът отменя ревизионен акт №МДТ-РД-01-07-58 от 20.07.2015 г. на ревизиращи органи в Столична община, в частта, с която на [фирма] за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г. са определени задължения за такса за битови отпадъци в размер на 20 489,06 лв. и лихви 11 538,24 лв. и отхвърля жалбата на [фирма] срещу акта в останалата част досежно определената такса за битови отпадъци за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2013 г. І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател - [фирма], счита решението в обжалваната част за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Съдът неправилно приема за законосъобразна процедурата по определяне на задълженията за 2010 – 2013 г. Пропуснатите за изследване документи относно 2009 г. неминуемо са дали отражение не само за задължението за 2009 г., но и за задълженията за следващите години. Ревизионният акт е постановен в нарушение на чл. 35 АПК, тъй като в хода на ревизията не са приложени всички относими документи. Следвало е в хода на ревизията да се извърши прихващане с недължимата такса, което обективно редуцира размера на задължението, в т. ч. и на лихвите, за 2010 г. Налице е нарушение на чл. 3 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК). Незаконосъобразните действия на приходната администрация са предпоставили определянето на некоректен и недължим сбор от суми за такса за битови отпадъци.
Счита, че в периода до 19.11.2012 г. няма качеството на задължено лице, тъй като това е началният момент, от който дружеството е придобило притежаваните от продавача акции на дружеството.
Счита, че общинската администрация е разполагала с необходимия инструментариум, за да събере дължимите такси, и като последица от продължителното бездействие неправилно на дружеството се възлага задължение за такса за битови отпадъци.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Касаторът се представлява от адв. В. А., Софийска адвокатска колегия.
2. Ответникът по касационната жалба – кметът на Столична община, счита същата за неоснователна. Неоснователен е доводът на касатора досежно неизвършеното прихващане с ревизионния акт със задължението за 2010 г. Съдът правилно е приел, че за да се извърши прихващане е необходимо издаването на акт за прихващане или възстановяване от орган на приходите. Такава правна възможност съществува – чл. 128 във вр. с чл. 129 ДОПК.
Неоснователен е и доводът на касатора досежно липсата на качеството задължено лице. От доказателствата по делото, в т. ч. съдебната експертиза, е видно, че за процесния период имотът е бил заведен по сметка 201 „Земя“ и сметка 203 „Сгради“ на дружеството. С оглед на това имотът е притежание на дружеството.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Т. П., Софийска адвокатска колегия.
3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За периода 01.01.2010 г. – 31.12.2013 г. съдът правилно е заключил, че размерът на таксата за битови отпадъци е определен правилно, а лихвите са начислени правилно. С оглед на това касационната жалба следва да се отхвърли. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:
За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:
1. На 20.07.2006 г. [фирма] подава данъчна декларация, вх. №17-09-346, по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ), с която декларира недвижим имот, находящ се на [улица], представляващ парцел VІІ-[номер], кв. [номер], представляващ сграда и земя с отчетна стойност съответно 92 272,00 лв. и 30 326,00 лв. – нотариален акт №[номер], том І, №1771, дело №119/2006 г. За имота е открита партида №М1709346.
2. На 08.07.2009 г. [фирма] подава декларация по чл. 17 ЗМДТ, с която декларира отчетна стойност на сградата в размер на 7 263 170,50 лв. Сградата е с разрешение за ползване №ДК-07-246 от 12.05.2009 г.
3. На 15.07.2009 г. [фирма] подава, чрез изпълнителния директор, декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяне от Столична община (Наредбата), с която декларира, че за 2009 г. ще ползва един съд за отпадъци – 1 100 л, при честота на извозване един път седмично.
4. На 19.11.2009 г. [фирма] подава, чрез изпълнителния директор, декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата, с която декларира, че за 2010 г. ще ползва един съд за отпадъци – 1 100 л, при честота на извозване един път седмично.
5. На 26.11.2009 г. [фирма] подава, чрез пълномощник Н. С. Н., молба по чл. 24, ал. 1 от Наредбата, за 2010 г. да бъде допуснато пряко договаряне с фирма за услугата сметосъбиране и сметоизвозване.
6. На 16.12.2009 г., със Заповед №РД-09-2456, кметът на Столична община допуска пряко договаряне за извършване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. за имот на [фирма], находящ се в [населено място], [улица].
7. На 29.06.2010 г. [фирма] подава данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, с която декларира новоизградена сграда в недвижим имот, находящ се на [улица].
8. На 21.02.2013 г., със Заповед №МДТ-6600-102, директорът на Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси“ в Столична община определя П. Д. И., главен инспектор в отдел „Ревизионен контрол и правно-нормативно обслужване“ и Р. И. Б., началник на отдел „Ревизионен контрол и правно-нормативно обслужване да упражняват поотделно компетентност по възлагане на проверки и ревизии за определяне на задължения за местни данъци и такси.
9. На 20.10.2014 г., със Заповед №МДТ-РД-01-133, главен инспектор в отдел „Ревизионен контрол и правно-нормативна обслужване“ в Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси“ П. И. възлага на Е. Й., ръководител, А. К. и В. В. извършването на данъчна ревизия на [фирма] за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013 г. за задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса смет за битови отпадъци. Срок за ревизията – три месеца.
10. На 10.11.2014 г., със Заповед №МДТ-РД-01-139, главен инспектор в отдел „Ревизионен контрол и правно-нормативна обслужване“ в Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси“ заменя члена на ревизията В. В. с П. М.. Срок на ревизията – три месеца.
11. На 16.01.2015 г., със Заповед №МДТ-РД-01-2, главен инспектор в отдел „Ревизионен контрол и правно-нормативна обслужване“ в Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси“ удължава срока на ревизията до 16.03.2016 г.
12. На 25.03.2015 г. ревизиращите органи представят Ревизионен доклад №МДТ-2600-304, с който на [фирма] са определени за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2013 г. задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови услуги. Таксата за битови услуги е в размер на 226 504,14 лв., внесени – 109 155,37 лв., дължими 117 348,77 лв. и лихви – 49 848,36 лв.
13. На 19.05.2015 г., Р. Б. – началник на отдел, и Е. Й., издават Ревизионен акт №МДТ-РД-01-07-44, с който определят на [фирма] за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2013 г. задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови услуги. Таксата за битови услуги е в размер на 226 504,14 лв., внесени – 109 155,37 лв., дължими 117 348,77 лв. и лихви – 49 848,36 лв.
14. На 29.06.2015 г., с Решение №МДТ-РД-22-3, кметът на Столична община отменя Ревизионен акт №МДТ-РД-01-07-44 и връща преписката на органа за издаване на нов ревизионен акт.
15. На 20.07.2015 г., П. И. и Е. Й. издават Ревизионен акт №МДТ-РД-01-07-58, с който определят на [фирма] за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2013 г. задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови услуги. Таксата за битови услуги е в размер на 226 504,14 лв., внесени – 109 155,37 лв., дължими 117 348,77 лв. и лихви – 49 848,36 лв.
16. На 17.09.2015 г., с Решение №СО15-РД-22-01-19, кметът на Столична община потвърждава Ревизионен акт №МДТ-РД-01-07-58.
17. В хода на съдебното производство:
а) органът представя заповедите на кмета на Столична община по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, решенията на Столичния общински съвет за определяне на размера на таксата за битови отпадъци;
б) съдът приема заключение на съдебна експертиза, която дава заключение, че:
за период 01.01.2009 г. -31.12.2013 г. имотът е заведен по сметка 201 „Земя“ и сметка 203 „Сгради“ на дружеството;
за периода внесените от дружество задължения за таксата са в размер на 109 155,37 лв. при определени 226 504,14 лв.; за 2009 г. дължимата такса е определена на 51 205,66 лв., от които внеси 30 716,60 лв. и оставащи за довнасяне 20 489,06 лв., но при отчитане на подадената декларация, вх. №ДП-1-600 от 15.07.2009 г., такса е с 20 489,06 лв. и съответната лихва за забава, повече; декларацията е възможно да не е взета предвид от данъчните органи, защото в нея не е вписан партидният номер на имота, а входящия номер на данъчната декларация.
ІV. Първоинстанционното съдебно решение:
Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Съдът приема, че за процесния период [фирма] има качеството на задължено лице, защото в този период процесният недвижим имот е бил собственост на дружеството. Обстоятелството, че собствеността на акциите е прехвърлена, респективно друго лице е назначено за негов изпълнителен директор, не променя задължения правен субект – акционерното дружество, а не отделните акционери. Възникването на скрити задължения след прехвърлянето на собствеността върху акциите би могло да има отношение към отговорност за плащане на неустойка, но не и към качеството на задължено лице на дружеството.
Съдът приема, че за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2013 г. задълженията са определени правилно – отчетено е разрешеното пряко договаряне за услугите сметосъбиране и сметоизвозване за 2010 г., както и декларираното количество съдове и честота на предоставяне на услугата за 2011 – 2013 г. С оглед на това размерът на таксата е определен при правилна основа и ставка.
За 2009 г. съдът приема, че с оглед на представената декларация по чл. 23 от Наредбата – входирана в общината на 15.07.2009 г., задълженията за такса следва да бъдат определени при нейното отчитане, защото декларацията, с оглед на издаденото на 12.05.2009 г. разрешение за ползване, не би могла да бъде подадена в срок до 30 ноември на предходната година. Поради това съдът приема, че таксата е определена незаконосъобразно на основание чл. 26 от Наредбата вместо на основание чл. 23 от Наредбата. С оглед на това таксата за 2009 г. в размер на 20 489,06 от общо определената за 2009 г. такса в размер на 51 205,66 лв. е недължима. Недължима е и определената за нея лихва в размер на 11 538,24 лв.
С оглед на горното съдът отменя като незаконосъобразен Ревизионен акт №МДТ-РД-01-07-58, в частта, с която на [фирма] за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г. са определени такса за битови отпадъци в размер на 20 489,06 лв. и лихви в размер на 11 538,24 лв. В останалата част съдът отхвърля жалбата.
Изводът на съда за законосъобразност на ревизионния акт в частта досежно определените задължения за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2013 г. е правилен. В останалата част съдебното решение като необжалвано е влязло в сила.
V. По съществото на спора:
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци са два: нарушение на чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ и на чл. 8, ал. 3 ЗМДТ.
Касаторът твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ като не е отчел факта, че за периода до 19.11.2012 г. няма качеството на задължено лице, защото тогава е придобил притежаваните от продавача акции на дружеството. Нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство касаторът е представил доказателства във връзка с твърденията си. От доказателствата по делото – нотариален акт №[номер], том І, №1771, дело №119/2006 г., е видно, че още на 25.05.2006 г. [фирма] придобива чрез покупко-продажба от [фирма] процесният имот като стойността на имота е 122 599,00 лв., от които 30 326,40 лв. земя и 92 272,60 лв. сграда. Факта на собственост на процесния имот от дружеството е виден и от приложеното по делото молби на дружеството по чл. 23 и 24 от Наредбата, както и от декларацията по чл. 17 ЗМДТ от 29.06.2010 г., в която като приложение са приложени нотариалният акт и извлечения от собствените му сметки 201 „Земя“ и 203 „Сгради“, в които имотът фигурира.
С оглед на това и в съответствие с чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ касаторът има качеството на собственик на недвижим имот, отговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, поради което се явява задължено за такса битови отпадъци лице.
Ирелевантни за собствеността на недвижимия имот са въпросите свързани със собствеността на акциите на дружеството, а още по-малко с представителството на дружеството. От факта, че на 26.11.2009 г. молба от името на [фирма] по чл. 24, ал. 1 от Наредбата е подало лицето Н. С. Н., не може да се направи какъвто и да е извод относно собствеността на имота. Следва да се посочи, че в молбата лицето е вписано като пълномощник, а не като представляващ дружеството. Ако касаторът е считал, че в правния мир съществуват доказателства, установяващи прехвърляне на собствеността на процесния имот от [фирма] на [фирма] или на някое друго лице и след това обратното му придобиване от [фирма] е следвало да ги представи. Доказателствената тежест за този факт е негова.
Само за илюстрация на неоснователността на довода следва да се посочи и факта, че ако касаторът е считал, че не е собственик на недвижимия имот, то вероятно би оспорил ревизионния акт и в частта досежно определените му задължения за данък върху недвижимите имоти за процесния имот, но тази част от ревизионния акт не е оспорена от касатора. Няма как по отношение на данъка върху недвижимите имоти касаторът да е собственик на недвижимия имот и следователно задължено лице, а по отношение на таксата да не е собственик.
Видно от изложеното доводът на касатора за неправилно приложение на чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ е неоснователен.
Касаторът твърди, че съдът неправилно ценил доказателствата по делото. От установеното по делото невключване в доказателствата, въз основа на които е издаден ревизионният акт, на подадената от дружеството молба по чл. 23, ал. 1 от Наредба за 2009 г., съдът не бил извел правилния извод за незаконосъобразност на определените за 2010 г. задължения. Този довод на касатора е неоснователен.
Факта, че задължението за 2009 г. не е определено при отчитане на подадената молба по чл. 23, ал. 1 от Наредбата, поради което за 2009 г. е налице неправилно определен размер на таксата и надвнесена сума в размер на 12 788,33 лв. не прави незаконосъобразно определеното за 2010 г. задължение. Следва да се прави разлика между законосъобразно определяне на дължимото задължение и прихващане на недължимо платени суми със законосъобразно определено задължение. Както обосновано сочи и съдът в мотивите си, в производството по оспорване на ревизионен акт съдът не може да извършва прихващане. С Решение №3416 в необжалваната част съдът е установил по надлежния ред недължимост на платеното задължение от 12 788,33 лв. Съгласно чл. 128, ал. 1 и чл. 129, ал. 1 ДОПК недължимо платените публични задължения могат да бъдат прихванати или възстановени на задълженото лице, но за това е необходимо да бъде проведено нарочно производство, което завършва с акт за прихващане или възстановяване. Следва да се посочи, че съгласно чл. 129, ал. 5 ДОПК недължимо платените суми се възстановяват заедно с дължимата лихва.
Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно ценил доказателствата по делото, направил въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.