Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от П. С. П., З. С. П. и Ц. С. С., подадена чрез процесуален представител адв. В. С., против решение № 568 от 10.02.2011г., постановено от Административен съд София - град, второ отделение, 30 състав, по адм. дело № 6206/2010г., с което решение е отхвърлена жалбата им против заповед № 776/10.08.2010г. на кмета на СО р-н “Искър”. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно. Съдът е извел неточен извод за осъществено застрояване вследствие извършени изкопни работи и частично положени основи на бъдеща сграда. Изводите на съда не кореспондират с доказателствата по делото и с неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза. Констатираните от вещото лице изкопни работи и частично положени основи на бъдеща сграда не представляват строителна дейност по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. Освен това съдът необосновано е приел, че в процесния имот има изградени подземни съоръжения, за каквито няма данни в заключението на вещото лице. Решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което касаторите молят същото да бъде изцяло отменено и съдът да се произнесе по същество, като отмени заповедта на кмета на СО р-н “Искър”.
Ответникът – кметът на СО р-н “Искър”, чрез процесуален представител юрк.. И., счита касационната жалба за неоснователна и пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защкото съдът е направил грешен извод, че са налице условията на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Анализът на данните от експертизата сочи, че няма реализирано строителство от характера, посочен в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ – изградени сгради и подземни комуникации.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като предявена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 568 от 10.02.2011г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на настоящите касатори против заповедта, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, приемайки, че законосъобразно административният орган е определил наличните в имота основи на сгради и извършените за тях изкопни работи като строителни дейности по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ЗСПЗЗ, представляващи пречки площта да се счита за свободна от застрояване. Съдът е констатирал и наличие на подземни комуникации – водопроводи, които е квалифицирал като съоръжения по § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, което е допълнително основание площта да се счита за изцяло застроена.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на приложимия материален закон, който съдът е тълкувал и приложил незаконосъобразно.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, според коятое в процесния имот има извършени изкопни работи и са изградени основи на сграда, като няма данни за наличие на подземни проводи и съоръжения, преминаващи през имота. В съдебно заседание вещото лице е потвърдило, че в имота има отлети стоманобетонни основи на сграда, без да е достигната кота нула, като с оглед данните за имота и извършения оглед на терена, счита, че строителните работи са извършени преди повече от десет години.
Независимо от заключението на вещото лице, според което целият имот от 930 кв. м. е свободен от застрояване, съдът не го е възприел, а е счел имота за изцяло застроен.
Съдът в решаващия състав не споделя становището на Административен съд София - град, че процесния имот е изцяло застроен по смисъла на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. При постановяване на решението съдът е интерпретирал неправилно установената фактическа обстановка и е допуснал нарушение на материалния закон. Основно значение за изхода на спора има категоричното заключение на изслушаното вещо лице, което определя целия имот като свободен от застрояване. При осъществения оглед на място експертът е констатирал, че в процесния имот има единствено основи на сграда, поставени преди повече от десет години. Мероприятието по отреждането „За СПТУ по промишлен и енергиен монтаж” не е изпълнено. Първоинстанционният съд е следвало да се съобрази с приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, която е назначена поради необходимостта от специални знания относно наличието на застрояване в имота. Не може да се приеме, че съществуващите основи на сграда са достатъчно основание площта да се счита за застроена, тъй като същите не попадат в приложното поле на § 1в, т. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ - строителни дейности или съоръжения, непозволяващи възстановяване на собствеността. Обжалваното решение неправилно е мотивирано с нормата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, защото в случая не е доказано от ответника наличието на някаква сграда или съоръжение, което може да се квалифицира като застрояване по смисъла на този текст. Първоинстанционният съд, позовавайки се на доказателства за дадена строителна линия и ниво, е извел неточен извод и по отношение на планирани подземни комуникации – водопроводи, които също е определил като застрояване. В заключението на вещото лице изрично е посочено, че няма данни за наличие на подземни проводи и съоръжения. Освен това в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се изследва дали административният орган правилно е определил фактическото застрояване в бившия имот. След като към настоящия момент няма данни за изградени подземни съоръжения, тяхното евентуално бъдещо изграждане не касае актуалния статут на имота и не е следвало да бъде вземано предвид от съда.
По изложените съображения съдът в решаващия състав счита, че при постановяване на обжалваното съдебно решение е допуснато неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК, което налага отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед и определяне на целия процесен имот № 1112900Б като незастроен.
На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 568/10.02.2011г. по адм. дело № 6206/2010г. на Административен съд София - град, второ отделение, 30 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № 776/10.08.2010г. на кмета на Столична община - район “Искър”, с която е одобрено решение по преписка № 9400-655/05.07.2010г. на район „Искър” за имот № 1112900Б, м. „Герено”, сега попадащ в кв. 1, УПИ ІІ, отреден за СПТУ по ПЕМ по плана на ж. к. „Дружба - 2ч.” – разширение.
ОПРЕДЕЛЯ като незастроен имот № 1112900Б с площ от 930 кв. м., м. „Герено”, сега попадащ в кв. 1, УПИ ІІ, отреден за СПТУ по ПЕМ по плана на ж. к. „Дружба - 2ч.” – разширение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ М. Д. Д.Г.