Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Д. Г. Д. от гр. К., общ. Приморско, против решение № 85/10.01.13 г. по адм. д.№ 1352/10 г. по описа на Административен съд-Бургас с молба за отмяната му като неправилно.

Ответникът, В. П. Г., в писмен отговор оспорва касационната жалба по съображения за нейната неоснователност, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъдане на разноски за настоящата инстанция.

Ответниците, община П., Г. Г. Г., К. К. В., Т. А. В. и М. Й. Р., не вземат становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна / чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира:

Оспорена в първоинстанционното производство, по жалбата на В. П. Г., е Заповед № 272/09.06.10 г., с която по заявление на касатора Диков, на основание чл. 134, ал. 2 вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община П. е одобрил промяна на подробния устройствен план /ПРЗ/ за УПИ V, кв. 25 по плана на гр. К., с идентификатор по действащата КК 37023.501.508 , изразяваща се в отреждане на имота за жилищна сграда със смесено предназначение при показатели за застрояване Плътност до 60%, Кинт-2,00, Н-корниз до 14,00 м, зона Ц.

С постановеното по делото решение оспорването е уважено с отмяна на заповедта като незаконосъобразна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че изменението е одобрено в нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Решението е правилно и по следните съображения:

Заповедта, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК , съдържа единствено правни, а не и фактически основания за издаването й. Фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично право, при което липсата им в текста на административния акт препятства индивидуализиране пределите на упражнената власт, за да бъде проверена законосъобразността на изразеното властическо разпореждане. Данни за конкретните фактически основания за издаване на обжалваната заповед в хипотезата на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ не се съдържат и в материалите, приложени в административната преписка.

Съгласно посоченото в заповедта правно основание по чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2 ЗУТ влезлият в сила подробен устройствен план може да бъде изменен, когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия, при които е бил одобрен планът при доказване на някоя от хипотезите по ал. 2. В обстоятелствената част на административния акт липсва конкретизация относно промяна на обществено-икономическите или устройствените условия в периода от одобряването на действащия ПУП през 2006 г. до образуване на преписката. Не е доказана и хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, придвид липсата на съгласие, дадено в писмена форма от ответника по касационната жалба, В. П. Г., носител, както и касатора, на ограничено вещно право /право на строеж/ в УПИ V, кв. 25.

Изложното налага извод за неоснователност на касационните доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение.

Относно твърдяното нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 218, ал.1 ЗУТ, ред. ДВ бр. 87/10 г./ следва да се има предвид, че в делото са участвали всички заинтересувани лица от една стрна, а от друга - действащата редакция на текста /ДВ бр. 82/12 г./ изключва от приложното си поле индивидалните административни актове от категорията на процесния. От тук следва, че при евентуално връщане на делото за ново разглеждане на това основание, съдът би бил длъжен да приложи действаща процесална норма, т. е не би следвало да обнародва оспорването. Ето защо, доколкото в първоинстанционното производство е допуснато нарушение на чл. 218, ал. 1 ЗУТ, ред. ДВ бр.87/10 г., същото с оглед настъпилата законова промяна, се определя като несъществено.

Следва решението като правилно, лишено от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, да бъде оставено в сила с присъждане на ответника по касационната жалба Георгиев разноските за настоящата инстанция, своевременно предявени за заплащане и доказани до размера на 350 лв, адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие с дата 20.02.13 г. /л.8/.

Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на ІІ-ро отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85/10.01.13 г., постановено по адм. д.№ 1352/10 г. по описа на Административен съд-Бургас.

ОСЪЖДА Д. Г. Д. от гр. К., общ. Приморско, ул. " Странджа" № 14 , ДА ЗАПЛАТИ на В. П. Г. от гр. К., общ. Приморско, ул. "Странджа" № 14а, разноски за касационната инстанция в размер на 350 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Н./п/ Г. К. Г.К.