Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Свиком” АД, гр. П. против решение № 49 от 02.02.2010 г. по адм. дело № 846/2009 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-08-330/ 24.08.2009 г. на директора на Регионална инспекция на околната среда и водите (РИОСВ)- Пазарджик. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не са налице основания за прилагане на мярката по реда на чл. 158 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради това, че не са обсъдени всички направени възражения и събрани доказателства и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното :

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Пазарджик е постановено в съответствие със закона.

Правилно съдът приема, че оспорената заповед № РД 08-330/ 24.08.2009 г. е издадена от компетентния по смисъла на чл. 158 от ЗООС орган - разпоредбата овластява директорите на РИОСВ да прилагат принудителни административни мерки при изброените в закона случаи. Заповедна е в писмена форма и съдържа мотиви, обосноваващи издаването й. Поради това съобразено с нормативната уредба е и заключението за съответствие на административния акт с формалните изисквания на чл. 160, ал. 1 от...