Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на С. Р. М., Е. А. К. и Р. А. М., тримата от гр. С. против решение № 681 от 01.02.2013г., постановено по адм. д. № 7031 по описа за 2012г. на Административен съд - София град. Релевират оплакване за неговата неправилност и искат отмяната му поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК.

Ответникът - областен управител на област С. чрез процесуалния си представител оспорва основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна.

С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на касационните жалбоподатели, подадена пред първата съдебна инстанция против

заповед № РД-15-091/11.07.2012 г. на областен управител на област С., с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС, е постановено изземване от същите на недвижим имот – частна държавна собственост, управляван от МВнР, описан подробно в заповедта, поради това, че имотътсе държи без основание от тях. Съдът е приел, че жалбата е неоснователна, а оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му правомощия и в предписаната форма, при спазване на материалнотправните и процасуалноправните изисквания на закона.

Решението е правилно и същото следва да сеостави в сила. За да достигне до извод за законосъобразност на заповедта по чл. 80 от ЗДС, съдът е изяснил делото от фактическа страна, въз основа на установените факти е достигнал до правилен извод за материалната законосъобразност на обжалваната заповед. Факите, установени от първата инстанция, които на осн. чл. 220 от АПК се възприемат изцяло от настоящата инстанция и те са следните : процесното жилище е държавна собственост и е предоставено за управление на Министерството на външните работи. Със заповед № 277/22.01.1988 г. на директора на „БОДК” А. Х. М., б. ж. на гр. С. , поч. на 07.12.2008г.. и четиричленното му семейството са настанени в жилището и въз основа на така издадената заповед с него е сключен договор за наем от 25.01.1988 г. на процесното жилище, който е със срок от три години, считано от 25.01.1988 г. до 31.12.1990 г. Съгласно приложено по делото удостоверение за наследници № 1237/16.12.2008 г. жалбоподателите са наследници по закон на настаненото лице и съгласно писмо рег. № 0409/6 от 31.10.2011 г. на район „Младост.”, Столична община, лицата имат обявен постоянен и настоящ адрес – адресът на жилището.С писма изх. № 0409/6 от 06.02.2012 г. на областен управител на област жабоподателите са уведомени на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че по отношение на тях е започнало административно производство по издаване на заповед за изземване на недвижим имот – държавна собственост на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС. По делото са били приети като доказателства множество писма, част от водената кореспонденция между наследодателя на жалбоподателите, самите жалбоподатели и МВнР, които са в периода от 2003 г. до 2012 г. Видно от съдържанието на писмата МВнР е отправяло едномесечни предизвестия на наследодателя и неговите наследници за доброволно освобождаване на процесния имот, който според органа го владеят без правно основание, в отговор, на които писма последните са правили искания за закупуване на процесното жилище. На така направените искания за закупуване МВнР е отговаряло в повечето случаи, че същите не отговарят на условията за закупуване на държавно ведомствено жилище, тъй като не са в трудово или служебно правоотношение в системата на МВнР. Последното изпратено писмо с едномесечно предизвестие за доброволно освобождаване на процесното жилище е от 08.07.2011 г. с изх. № 23-00-18.По делото е приложено писмо от 03.11.1989 г. на БОДК, с което наследодателят. е уведомен, че с решение № 04.02.105/87 г. от 24.03.1988 г. на Министерски съвет е разрешено да се предоставят за продажба на български граждани жилища в този блок както и че в двуседмичен срок следва да съобщи за решението си за закупуване. Съгласно писмо от 04.03.1991 г. на БОДК наслидедателят е определен за купувач на процесния апартамент. С писмо изх. № 06-00-21/25.10.2000 г. на министъра на външните работи до областен управител на област С. е изпратен списък на наемателите, подали молби за закупуване на жилища от държавния ведомствен фонд на МВнР, в който под номер 44 фигурира и населодателят А. М.. Не се установява по делото правото на закупуване на държавонто жилище да е реализирано. Като част от административната преписка по делото е приложен Акт № 03518/11.12.2003 г. за частна държавна собственост, в който е вписан и процесния апратамент № 13, предоставен за управление на МВнР.

Въз основа на тази фактическа устанвеност съдът е направил обоснован извод, че са неоснователни направени от жалбоподателите възражения за приложимост на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, въпреки неправилното позоваване на нормите на Закона за държаванат собственост. Този закон влиза в сила на 1.06.1996г., ДВ бр. 44/1996г., поради което поставените в него изисквания за възникване на наемните правоотношения ще се приложат към фактите, осъществени след тази дата. В случая жалбоподателите са се позовали на преобразуване на срочното наемно правоотношение в безсрочно такова на осн. чл. 236 от ЗЗД пред влизане в сила на ЗДС, т. е. на непротивопоставяне на наемателя на държането на вещта след изтичане на срока на наемния договор. Срокът на договора за наем на ведомственото жилище, сключен на 25.01.1988г. е изтекъл на 31.12.1990г. и нов договор за наем не е бил сключен. Настаняването в държавното жилище, което има ведомствен характер, доколкото е било предоставено за нуждите на Министрество на външните работи, обаче, съобразно заповед № 277 от 22.01.1988г. и договорът за наем от 25.01.1988г. е било извършено съобразно действащата към тази нормативна уредба - Закон за наемните правоотношения / отменен/, съдържаща подробна специална / спрямо ЗЗД/ регламентация на възникването, прекратяването на наемните правоотношения и опразването на държавните жилища. Съобразно чл. 18 от ЗНО отм. и чл. 35 от ППЗНО отм. право на настаняване във ведомствени жилища имат само работниците и служителите на съответните ведомства. С оглед изключването на възможността лица, които не са в трудови правоотношения да се настаняват във ведомствени жилища, законът е предвидил и специално основание за прекратяване на наемен договор и опразване с лица, заварени в такива жилища от действието на закона по реда предвиден в чл. 37, т.6 от ЗНО отм. . Съдебната практика в т.7 на Постановление № 5 от 23.09.1976г., задължително за всички съдилища и органи, разграничава тази хипотеза от хипотезата, когато при действето на закона, във ведомственото жилище е настанено лице, в нарушение на забраната по чл. 3 от ЗНО отм. . Тогава според Върховния съд наемното правоотношение не възниква, поради изричната забрана на чл. 3 от ЗНО отм. , това лице живее в жилището без правно основание и редът за опразване на жиището е не този по чл. 37 / специално исково производство/, а е на основание чл. 108 от ЗС. Предвид приложимата материалноправна уредба към датата на изтичане на срока договора от 25.01.1988г., възражението на жалбоподателите за преобразуване на срочното наемно правоотношение в безсрочно, правилно е прието за неоснователно. Предвид изложеното решенето на административния съд следва да се остави в сила. Водим от горното , Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 681 от 01.02.2013г., постановено по адм. д. № 7031 по описа за 2012г. на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. К./п/ С. Б. Т.К.